Автор: Институт за пазарна икономика
Един от най-честно използваните аргументи срещу капитализма е, че той е основната причина за замърсяването на околната среда и промените в климата. Ако съпоставим класацията на Йейлския университет за страните с най-добра екологична оценка с индекса на Heritage Foundation[1] за икономическа свобода[2] се забелязва много различно взаимоотношение.
Повече от 20 години Университетът Йейл публикува Индекс на екологично представяне (Environmental Performance Index)[3] и класира държави според тяхното екологично състояние и жизненост на екосистемата. Индексът използва 32 индикатора, подредени в 11 категории:
- Качество на въздуха
- Канализация и питейна вода
- Тежки метали
- Управление на отпадъците
- Биоразнообразие и местообитание
- Екосистемни услуги
- Рибарство
- Климатични промени
- Вредн емисии
- Водни ресурси
Селско стопанство
Според анализите на Университета Йейл Дания, Люксембург, Швейцария, Великобритания и Франция са най-добре представящите се страни, следвани от Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия и Германия. Проучването констатира, че „постигането на устойчивост изисква достатъчен икономически просперитет, който да финансира общественото здравеопазване и екологичната инфраструктура“. Също така, проучването разкрива ясно изразена положителна корелация между екологичните показатели и благосъстоянието на страната, измерено чрез размера на БВП на човек от населението.
Интересно сравнение може да се направи между ИЕП и Индекс на икономическа свобода от „Heritage Foundation“, който от 1995 г. насам измерва икономическата свобода по целия свят. Последното издание на индекса - наричан още „индекс на капитализма“ от социолога Ерих Уиде публикуван през пролетта на 2021г. анализира нивата на икономическата свобода в 178 страни. Индексът взима предвид 12 критерия с еднакво тегло в оценката:
- Права на собственост
- Съдебна ефективност
- Правителствена почтеност
- Данъчна тежест
- Правителствени разходи
- Фискално здраве
- Свобода на бизнеса
- Свобода на труда
- Парична свобода
- Свобода на търговията
- Свобода на инвестициите
- Финансова свобода
Десетте икономически най-свободни страни в света през 2021 г. са:
- Сингапур
- Нова Зеландия
- Австралия
- Швейцария
- Ирландия
- Тайван
- Великобритания
- Естония
- Канада
- Дания
Най-ниските нива на икономическа свобода са в Северна Корея, Венецуела, Куба, Судан и Зимбабве. Страните се групират в пет категории: „Свободни“, „Предимно свободни“, „Умерено свободни“, „Предимно несвободни“, „Репресирани“. Изследователи от Heritage Foundation сравняват двата индекса – ИЕП от Йейлския Университет и техния собствен индекс за 2020-та година и откриват, че страните с най-високи нива на икономическо развитие също така имат и най-високите оценки по ИЕП, с общо средно ниво от 76,1, докато „Предимно свободните“ страни достигат средно равнище от 70,2. Следователно, съществува много голяма разлика спрямо „Умерено свободните“ страни, които са оценени много ниско с 59,6 точки за екологичните си показатели. „Предимно несвободните“ и „Репресираните“ от гледна точка на стопанската свобода страни регистрират далеч по-лошо екологично представяне, със средни оценки съответно от 46,7 и 50,3.
Показани са 176 страни, които присъстват и в двата набора от данни
Източници: Yale University, 2020 Environmental Performance index (New Have, CT: Yale University, 2020), https://epi.envirocenter.yale.edu/ (accessed December 3, 2020), and Terry Miller, Anthony B. Kim, and James M. Roberts, 2021 Index of Economic Freedom (Washington: The Heritage Foundation, 2021), http://www.heritage.org/index
С цел да се изгладят динамичните промени в Индекса на икономическа свобода е необходимо да се вземе средният резултат за всяка страна за период от 15 години - от 2006 г. до 2020 г. Това следва да компенсира еднократните ефекти, които са резултат от краткосрочни политически мерки. След това тези средни стойности могат да бъдат сравнени с оценките на ИЕП от 2020г. Данните показват ясна положителна корелация (коефициентът на корелация е 67%). Регресионен анализ също потвърждава, че за всяко увеличение с една точка в „Индекса на икономическа свобода“ има увеличение с 1.06 пункта в ИЕП . Толкова висок коефициент, съчетан със силната корелация между индексите, предполага ясна статистическа връзка. Тази корелация може да бъде обяснена чрез връзката между повече пазарна икономика и по-висок технологичен прогрес и просперитет.
В свой анализ икономистът Даниел Фернандес Мендес[4] отговаря на често срещанот възражение, че страните с по-голяма икономическа свобода „изнасят“ своите замърсяващи индустрии в по-малко свободния трети свят, като същевременно запазват незамърсяващи индустрии в своята страна. Той показва, че само 0,1% от чуждестранните инвестиции, направени от страни с високи екологични стандарти са насочени към страни с ниски екологични стандарти. Изводите от тези изчисления са ясни: „С анализираните данни можем да видим, че капитализмът подхожда на чистата околна среда. Колкото по-голяма е икономическата свобода, толкова по-добри са показателите за качеството на околната среда. „По-чистите“ страни не изнасят замърсяването си чрез преместване на производствата“. Капитализмът не е проблемът, той е решението.
Превод на Иво Трифонов, стажант в ИПИ
Статията е превод на The Countries With the Cleanest Environments in the World Are Also the Most Economically Free, Research Shows - Foundation for Economic Education (fee.org)
--------
[1] Виж повече на https://www.heritage.org
[2] Индексът на икономическа свобода е показател, изграден на основата на анализ на специфични компоненти на икономическа свобода, които са групирани в различни категории. Виж повече тук: фондация „Херитидж“
[3] Метод за количествено и числено маркиране на екологичните показатели на държавната политика. Разработен е от Университетът Йейл; [накратко ИЕП]
[4] Виж повече на: Daniel Fernández Méndez | Mises Institute