Новите райони на България – ще се отреже ли достъпът до евросредства на част от територията?

В началото на миналата седмица Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи три варианта за ново райониране на страната, с което откри публичното обсъждане по темата.

Накратко, новото райониране се налага по чисто обективни причини - единият от сегашните райони[1] (Северозападният) вече не отговаря на формалните критерии за населението.  Населението на един район трябва да бъде в границите между 800 000 души и 3 млн. души, като по последни данни Северозападна България вече е паднала под прага, а до 1-2 години най-вероятно и Северният централен район също ще се окаже с население под 800 000 души.

Моментът на новото райониране също не е случаен. Решението трябва да бъде взето до края на годината и е част от дългия процес по изготвянето и приемането на новата 7-годишна бюджетна рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. Този процес вече тече, но същинските преговори ще започнат в началото на месец май, след като Европейската комисия представи своето предложение за новия бюджет. Един от големите въпроси около новия бюджет се очаква да бъде именно Кохезионната политика (или политиката по сближаване) в ЕС и средствата за нея. С предстоящото напускане на Великобритания и загубата на нейната вноска[2] ще се търсят възможности за намаляване на разходите, като „на мушката” са и средствата за кохезия като едно от големите разходни пера в бюджета на ЕС (с над 1/3 от общия бюджет).

Връзката между европейските пари за сближаване и новите райони на България е съвсем пряка.  Т.нар. райони за планиране или статистически райони на ниво NUTS-2 по европейската класификация се обособяват с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат. От своя страна, именно NUTS-2 се използват при разработването на Кохезионната политика на ЕС и при разпределянето на средствата за нея.

От това как точно са начертаните границите на районите във всяка една страна зависи и какъв достъп ще имат съответните райони до различните инструменти на Кохезионната политика. Конкретно за Кохезионната политика са дефинирани 3 нива на достъп, т.е. 3 категории на районите за периода 2014-2020 г. (вместо предишните 2):

• —  По-слабо развити региони – това са регионите с БВП на глава в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС
• —  Региони в преход – с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС
• —  По-силно развити региони – с БВП/глава над 90% от средното за ЕС

Източник: ЕК

Както се вижда от горната диаграма, близо половината от средствата за сближаване за програмния период 2014-2020 г. са заделени за по-слабо развитите региони, около 10% от ресурсите – за регионите в преход, а около 15% - за по-силно развитите региони.

Най-вероятно след 2020 г. Кохезионната политика и средствата за нея ще претърпят промени, като по всичко личи, че промените ще са в посока намаление на бюджета за тази политика и като абсолютна сума, и като дял от общия бюджет на ЕС. Преди около 2 седмици Европейската комисия публикува комюнике, в което излага своите виждания за бъдещата 7-годишна рамка и възможните варианти за действие. При два от трите варианта за бъдещата Кохезионна политика, изложени от Комисията, Кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход и по-силно развити райони (Вариант 2 и Вариант 3 на стр. 12 в цитирания документ) и продължава да подкрепя или само т.нар. кохезионни страни (Вариант 3), или едновременно по-слабо развитите райони и кохезионните страни (Вариант 2).

Именно тези бъдещи планове за промяна в Кохезионната политика имат директно отношение към България и нейните райони от гледна точка на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният район вече има БВП на глава от населението от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматично преминава в категорията „район в преход”, ако остане в сегашните си граници.

В два от вариантите на работната група към МРРБ този район е запазен в сегашните си граници. Това означава, че ако се запази сегашната категоризация на районите в ЕС след 2020 г., този район може да остане с далеч по-малък достъп до европейско финансиране, което ще се изчерпва само до националния бюджет като кохезионна страна. При третия вариант, предложен от работната група, София (столица) се отделя като самостоятелен район на NUTS-2 ниво. За  2016 г. столицата вече има БВП/глава от 105% от средното за ЕС, т.е. тя би се причислила към т.нар. по-силно развити региони, ако се отдели в самостоятелен регион. Така столицата би била „пожертвана” от гледна точка на достъпа си до европейско кохезионно финансиране.

Накратко, големият въпрос е столицата и нейното място в бъдещото пре-райониране на страната. И при трите предложени варианти София е поставена в по-неизгодна позиция (спрямо сегашната си категория) от гледна точка на достъпа си до ресурс. Това, на фона на ключовата роля на европейските средства за развитието на столицата в последните години, би било едно изключително недалновидно решение с тежки последствия за развитието на най-големия икономически център в страната.

При липсата на реална децентрализация и невъзможност на общините да генерират значителен собствен ресурс под формата на данъци, единствената възможност за мащабни капиталови инвестиции остават именно европейските средства. Това важи както за големите градове, така и за по-малките общини. Без европейски средства столицата най-вероятно нямаше да има метро, нов околовръстен път, бързи и удобни връзки с магистралите, които тръгват от София, инсталация за преработка на битови отпадъци, технологичен парк, модерна пътна инфраструктура и т.н. Примерът на Братислава е достатъчно показателен. Братислава преди години е била отделена в самостоятелен район на ниво NUTS 2 и все още няма метро Това не е случайно - строителството на метро изисква огромни средства, които малко местни власти могат да си позволят, особено при наличието на фискална централизация (какъвто е случаят на България)[3].

Предвид всичко това, е много важно новите райони на страната да се начертаят изключително внимателно и с мисъл за последствията – най-вече финансовите. Варианти за пре-групиране на областите в нови райони (били те 3,4, 5 или 6), така че да се спазят изискванията за население, има много. Критерият за населението е незаобиколим, но освен него, трябва да се отчита и по-важният критерий за БВП/глава (в стандарт на покупателна способност), който е решаващ за достъпа до европейските кохезионни средства.

Едно възможно решение за нови райони, които да имат същия като досегашния достъп до евросредства, би изглеждало по следния начин:

Вариант на ИПИ за ново райониране на страната

При този вариант никой от районите не преминава границата от 75% от средноевропейското БВП/глава към 2016 г.[4] При него т.нар. Западен район, към който ще се числи София (столица), ще има БВП/глава от 71% от БВП. Дори и при груба сметка без Великобритания, при която средният БВП на ЕС леко се понижава[5], Западният район ще бъде с БВП/глава от порядъка на 72% от средното за ЕС, т.е. няма да прехвърли границата от 75%.

 Предимствата на този вариант на райониране не са за подценяване:

• —  При него всички региони отговарят на критериите за население поне до 2050 г., ако се използват прогнозите на НСИ за областното население. И по трите хипотези на НСИ за динамиката на населението нито един от предложените райони няма да има население под минимума поне до 2050 г., което е един достатъчно дълъг хоризонт.
• —  Предложеният Западен регион, който включва София (столица), е с БВП/глава<75% от средното за ЕС, т.е. запазва се статутът на всички региони като “по-слабо развити” и съответно – по-добрият им достъп до средства за сближаване.
• —  Този вариант ще осигури достъп до средствата за по-слабо развити региони на всички региони в страната, включително и Западна България, поне до 2027 г.
• —  Този вариант дава шанс за по-бързо развитие на Северозападна България посредством свързване с развитата Югозападна България. Той дава реална възможност за изработване на регионален план за развитие, в който да залегне приоритетно бързата пътна свързаност на северозападните области със столицата. Бързата пътна връзка между Северозападна България и София ще бъде част от европейските вертикални коридори и би забавила изселването от северозападната част от страната, като я замени с възможност за ежедневна трудова миграция.
• —  Запазва се естественото географско разделение и свързване на крайдунавските, от една страна, и крайморските области, от друга.

На база на всичко казано дотук, основната препоръка, която може да се отправи във връзка с бъдещото райониране, е да не се бърза и да мисли най-вече прагматично, без поддаване на регионален шовинизъм. Задължително трябва да се направят приблизителни изчисления за достъпа до ресурс на всеки от регионите (при всеки от вариантите) в момента, в който обликът на бъдещия бюджет и на кохезионната политика на ЕС започне да се избистря. Това ще стане с напредването на 2018 г. и едно максимално късно решение по новите райони до голяма степен ще намали риска от грешки и лишаване на част от територията от така необходимото ѝ финансиране за развитие.

[1] В българските нормативни и стратегически документи се среща както „район”, така и „регион”, т.е. двете думи, изглежда, се използват като синоними. Авторът на статията също използва двата термина като взаимно заменяеми.

[2] което означава загуба на около 10-11 млрд. евро нетен приход на година, след като се приспаднат разходите за страната

[3] Дружеството на метрото, Метрополитен, е бенефициент на 1,4 млрд. лева европейски средства до момента

[4] 2016 г. най-вероятно ще бъде използвана като база при предстоящите преговори за бюджета предвид  това, че новите данни за БВП на регионално ниво в ППС ще бъдат публикувани в началото на 2019 г.

[5] по този начин нашите райони се сдобиват с малко по-висок БВП/глава като % от средното за ЕС