За 9 години в обществените поръчки се завъртяха над 60 млрд. лева*

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

За девет години - от 2007-а до 2015-а, държавните структури в България са изхарчили над 60 млрд. лв. за близо 200 хиляди процедури по Закона за обществените поръчки. През този период в ролята на възложители са влезли повече от три хиляди държавни органи, общини и предприятия, а спечелилите поръчките са близо 20 хиляди. Това показват отворените данни за процедурите, благодарение на които може да се направят различни "разрези" на харченето на обществен ресурс.

Едва ли за някого е изненада, че най-големите поръчки са в строителството. Но има и други, по-малко известни и доста интересни факти. Например най-скъпият договор в изследвания период е за превоз на пътници и е спечелен от БДЖ. Поръчката е дългосрочна - за 15 години, а стойността й е в размер на 4.6 млрд. лева. Договорът за изпълнението й е подписан на 25 юни 2009 г. Прави впечатление, че сред компаниите, които са спечелили най-много и най-скъпи поръчки, се класират няколко доставчика на лекарствени продукти и медицинска апаратура.

Анализът на статистиката за обществените поръчки показва голямата концентрация на договорите в малка част от изпълнителите. Така само 10% от изпълнителите на обществени поръчки (близо 2 хиляди) в периода са спечелили общо 120 хиляди процедури - което е 71% от общия брой на подписаните договори. Стойността на спечелените от тях поръчки е огромна - 53 млрд. лв., или 85% от общата сума по всички договори за периода. Важно е да се направи уговорката, че в случая става въпрос само за самостоятелни изпълнители. А ако се прибави участието на различните фирми в консорциуми, изпълнителите на обществените поръчки стават още по-концентрирани.

Концентрацията е валидна и за самите възложители. И пропорциите са почти същите като при изпълнителите. 10% от възложителите са сключили 122 хиляди, или 73% от всички договори. Общата стойност на възложените от тях дейности е 55 млрд. лв., което представлява 90% от сумата на всички подписани договори през 2007 - 2015-а година.

Отворените данни показват, че най-скъпите поръчки са за инфраструктура - основно в отраслите транспорт и енергетика. Начело в класирането е Министерството на транспорта, следвано от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), "Метрополитен" - София и НКЖИ (Националната компания "Железопътна инфраструктура"). "АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ "Марица-изток 2" също влизат в Топ 10 на възложителите. В първата десятка попадат и две общини - Столичната и Варна. Любопитен факт е, че в категорията "местна власт" сред крупните възложители заедно с най-големите градове се нарежда и Несебър.

Договорите на всичките 265 български общини представляват над 1/4 от броя и сумата на обществените поръчки в страната.

Най-много са поръчките на най-големите общини - Столична община (1.723 млрд. лв.), община Варна (1.131 млрд. лв.), община Бургас (748 млн. лв.), община Пловдив (498 млн. лв.) и община Сливен (462 млн. лв.). В същото време скорошно изследване на ИПИ по данни на Сметната палата - "Успехите и провалите на български общини в периода 2011-2014 г.", показа, че корупционният натиск на общинско ниво е голям и злоупотребите и погазването на закона при процедурите за обществени поръчки на общините са по-значителни, отколкото на ниво централна администрация.

Нарушенията и корупционните практики при процедурите за обществени поръчки са разпространени на всяко ниво на харченето на публичен ресурс. Доказателство за това можем да открием и в проверките и отчетите на Агенцията за държавна финансова инспекция, които показват, че в над 40% от обществените поръчки са открити нарушения през 2015 г. По-голямата част от тях отново са такива, които водят до неспазване на принципите на Закона за обществените поръчки за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

Отворените данни и тяхното анализиране представляват добър старт за разкриването и решаване на проблемите при възлагането на обществени поръчки, като в същото време повишават вниманието на данъкоплатците към харченето на техните пари.

*Статията е публикувана първо във в-к Сега.