Темпът на развитие на българските райони остава незадоволителен
Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика
Последните данни на Евростат показват, че регионалните различия в страните членки на ЕС не само са останали значителни и през 2017 г., но в голяма част от страните всъщност са се задълбочили. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност [1] (СПС).
През 2017 г. разликата в БВП на глава в СПС варира от 31% от средното за ЕС (в Северозападна България) до близо 200% в части от Белгия, Германия и Великобритания. В Люксембург[2] този показател е 253%, но страната се състои само от един район, поради което не е обект на разглеждане тук.
На първата графика е показана разликата в благосъстоянието между най-бедния и най-богатия район на 15 от страните членки на ЕС (тези от тях, за които Евростат предоставя непрекъснат ред сравними данни за последното десетилетие и които имат повече от един район в рамките на Европа[3]).
Източник: Евростат, изчисления на ИПИ
Прегледът на данните за 2017 г. показва, че България не само изостава чувствително в средните стойности, но и погледнато през призмата на отделните райони. Всъщност единственият от шестте български района, който не попада след 10-те най-бедни в ЕС, е Югозападният заради силната столична икономика.
Нещата изглеждат малко по-различно в динамика – през последното десетилетие БВП на глава от населението в СПС се покачва от 71% на 79% от средното за ЕС в Югозападна България и от 43% на 49% средно за страната. Промяната в Северозападна България е от 28% до 31%, което е трудно да бъде определено като „подобрение”.
От данните за другите разглеждани страни обаче прави впечатление, че в повечето от тях протичащите процеси са всъщност противоположни. Дори ако оставим настрана тежко засегнати от кризата страни като Гърция и Испания, спад на относителното благосъстояние на регионално и национално ниво се наблюдава още в Швеция, Финландия, Италия и дори Великобритания.
В Белгия, Гърция, Испания и Финландия намаляващите различия са всъщност свързани със спад в относителното благосъстояние и на най-богатия, и на най-бедния район – тип „кохезия”, на която е трудно да завидим. Всъщност само в Румъния, България, Словакия и Дания е налице ръст на благосъстоянието както в най-богатия, така и в най-бедния район. Във всеки един от тези случаи богатият район, обаче, расте по-бързо, което води до увеличаване на относителното неравенство между регионите.
Източник: Евростат, изчисления на ИПИ
Така поради недостатъчно бързите темпове на растеж и ниската база в началото на периода, чувството за „застигане” на средните за ЕС стойности у нас остава ограничено с изключение на Югозападния район (и то основно столицата). Въпреки че и петте останали района у нас постигат някакво приближаване към средните стойности на ЕС, за реално догонване все още трудно можем да говорим.
[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.
[2] С цел по-ясна визуализация, тук изключваме и абсолютният шампион – Inner London West, където БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност е 626% от средното за ЕС.
[3] При предходни такива сравнения страните са 21, но по неизвестни за нас причини базата данни на Евростат (към момента на написването на този материал) не дава достъп до някои от тях (като Франция и Полша).
