Хората се окуражават, работни места няма

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Преди шест месеца написахме, че на пазара на труда има раздвижване – заетостта леко се покачи и обезкуражените станаха по-малко. Тогава обяснихме и защо имаме едновременно покачване на заети и безработни – повече хора започват да търсят работа, макар и голямата част от тях все още да не си намират такава. Сега, разсъжденията ни от тогава се потвърждават, но картината леко се е влошила. Докато в публичното пространство се нажежи дебата около трудовото законодателство, основният проблем пред страната остава липсата на нови работни места. Забележете, че не говорим за проблем с поддържане на заетостта или освобождаване на работници, а за липсата на създаване на нови работни места. Нюансът изглежда незначителен, но всъщност е изключително важен.

Данните за четвъртото тримесечие на 2013 г. потвърждават развитието на негативен сценарий – коефициентът на заетост (15+) нарастваше в пет поредни тримесечия, но в последното на годината отново удря нулата. Въпреки че икономиката се пораздвижи в края на годината, заетостта замръзна. Положителният сценарий, при които не само се покачва коефициентът на заетост, но нараства и абсолютният брой на заетите, остана в миналото (до средата на 2013 г. имаше и такъв процес). Какво обаче се случва с обезкуражените, при положение че работни места няма?

Данните за обезкуражените съвсем не са толкова мрачни – в края на 2013 г. има с 20 хил. по-малко обезкуражени спрямо края на 2012 година. Това означава, че 20 хил. човека или 10% от обезкуражените в страната са видели светлина в тунела и са започнали да търсят работа. Това е наистина важен показател, тъй като показва отношението на хората към пазара на труда, което към момента се подобрява. Важен е обаче и въпросът какво се случва, когато обезкуражените започнат да търсят работа. До средата на 2013 г. отговорът беше, че една малка част от тях си намират такава, докато повечето не успяват. В края на 2013 г. отново имаме влошаване – на практика всички обезкуражени, потърсили работа, не са намерили такава и просто са преминали (статистически) от обезкуражени към безработни.

Общият поглед към данните от наблюдението на работната сила ни води към два основни извода. Първият е, че има разрив между усещането на хората и реалностите на пазара на труда – все повече хора виждат възможности или смисъл да търсят работа, но пазарът е замръзнал и нови работни места няма. Тук част от обяснението е и традиционният лаг между процесите в икономиката (брутното производство) и пазара на труда, като закъснелият отговор на пазара на труда в България може да достигне близо година, според предишни наши изчисления. Този лаг от своя страна се дължи както на всички регулаторни трудности по наемането/освобождаването на работници, така и на редица други фактори, присъщи на структурата на икономиката (така например, ако икономиката расте заради експанзия на капиталоемки сектори, това не предполага положителен ефект върху заетостта), субективните очаквания на предприемачите и т.н.

Вторият извод е, че огромният фокус, дискутирайки трудовите норми, трябва да попадне върху създаването на работни места. Всяко предложение, свързано с трудовото законодателство, трябва да се претегля на първо място спрямо този критерий – ще улесни ли създаването на нови работни места или ще го направи по-трудно. Разбира се, има я и алтернативата, при която си стоим твърдоглаво до последно и не пипаме закостенелия Кодекс на труда и свързаните с него подзаконови актове, говорейки си как „реиндустриализацията” ще даде работа на хората.