Кой е вторият град?
Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Непосредствено преди избухването на пандемията поставихме фокус върху развитието на Пловдив и Варна като двата най-силни икономически центъра в страната след столицата (виж „Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна”). Интересен момент в представянето им е съревнованието за титлата „втори по големина град в България”, което е неизбежно през последните години. Имайки предвид, че предстои преброяване на населението през 2021 г. и отчитайки текущите социално-икономически процеси в Пловдив и Варна, можем да погледнем към този спор и да внесем малко яснота.
На първо място е важно да отбележим, че се фокусираме не върху населението на областта или общината, а конкретно на града. За целта ползваме данните на НСИ от преброяванията на населението, както и някои текущи наблюдения за последните 10 години. Не използваме данните на ГРАО за населението по постоянен или настоящ адрес – това също е възможен подход, но предпочитаме да стъпим на по-дългия исторически ред от преброяванията. Данните за населението не отчитат и туристическия поток, който би бил голям плюс за Варна през летните месеци.
Обичайното знание у нас е, че Пловдив е вторият по големина град в България. Ако погледнем преброяванията на населението през годините, то това е вярно твърдение. През по-голямата част от 20-те век и двата града постоянно увеличават своето население. Пловдив винаги води, като най-голяма е разликата при преброяването от 1946 г., когато тя е почти 50 хил. жители – 127 хил. в град Пловдив спрямо 77 хил. в град. Варна. Последното преброяване по време на комунизма (проведено през 1985 г.) отчита огромното развитие на двата града, но като абсолютен брой разликата е сходна – 342 хил. в Пловдив спрямо 302 хил. във Варна. Преходът обаче носи различна динамика за двата града.
След промените населението на град Пловдив “замръзва“, а това на град Варна продължава да расте. Всъщност Варна е може би единственият друг град освен София, който неизменно увеличава своето население през всяко едно преброяване в последните над 100 години. Преброяванията на населението от 1985 г., 1992 г., 2001 г. и 2011 г. дават население на град Пловдив в рамките на 338-342 хил. души (338 хил. през 2011 г.). В същото време град Варна постепенно увеличава своето население от 302 хил. през 1985 г. до 334 хил. през 2011 година – така при последното преброяване разликата между двата града е едва 3 283 души.
Ако следваме логиката от последните преброявания, то Варна би следвало да изпревари Пловдив в преброяването през 2021 г. Това обаче съвсем не е сигурно. Последните 10 г. промениха социално-икономическата траектория в някои региони, като една от отчетливите промени е успехът на Пловдив. Градът пот тепетата успя да рестартира своя ръст и отново печели население. Това е видимо както от икономическите процеси – развитието на индустрията в периферията на Пловдив и новите работни места в дигиталния сектор, така и от културните тенденции – появата и успешното развитие на „Капана”, като квартал на творческите индустрии. Пловдив винаги е бил силен индустриален и културен център, но последните 10 г. динамиката е отчетлива и това „обърна” демографията на града.
Варна, в същото време, не е в ситуация да променя траекторията на своята демография, която така или иначе е подкрепяна от постоянния приток на млади хора – привлечени от „летния капитал” на морската столица и шестте университета в града (виж „Варна – град на знанието”). Подобно на Пловдив, подемът на Варна също е подкрепен от силна индустрия в широката периферия на града, ръст в дигиталния сектор и развитие в сферата на културата.
Колко точно е ръстът през последните 10 години?
Текущите данни за населението на НСИ дават сравнително скромен ръст във Варна в последните 10 години и по-солиден ръст в Пловдив, тоест очакването е Пловдив да задържи своето второ място. Проблемът тук е, че две поредни преброявания (2001 и 2011 г.) показват, че в текущите данни НСИ подценява населението на Варна и надценява това на Пловдив. В периода 2001-2011 г. например НСИ всяка година отчита ръст на населението в град Пловдив, след което при преброяването се оказва, че в действителност то леко се е свило спрямо 2001 г.
Всичко казано дотук показва, че битката за втория град не е решена. Варна има по-добър дългосрочен тренд през последните 30 години, но Пловдив отчита рестарт през последните 10 години и също дърпа напред. И двата града имат отчетливо добри години непосредствено преди пандемията и печелят от динамиката на дигиталния сектор в страната. Ефектът на пандемията може да играе ключова роля в тази надпревара – от една страна силен удар върху туризма, но пък и стимул за миграция на заети от дигиталния сектор. В по-широк регионален план обаче, съревнованието между дата града е полезно, като отнема твърде големият фокус към столицата и дава алтернативи за регионалното развитие в страната.
