Икономика за политици: как влияе минималната заплата на заетостта

Дебатът за минималната работна заплата (МРЗ) продължава да е актуален от много години. Поддръжниците на административно определяне на минимална цена на труда изтъкват ползите за доходите на работещите при увеличаването на МРЗ, а противниците – вредите от административно наложената надница върху заетостта и инвестициите. Спорадично се появяват различни идеи за това как да се определя конкретният размер на МРЗ, които варират от произволно посочено число до диференциране на минималното заплащане по области и браншове. Последната идея на министъра на труда беше МРЗ да се определя с формула още от началото на другата година, за което вече писахме.

Европейската практика показва, че в редица европейски държави не се нормира и прилага МРЗ или поне не се определя МРЗ, приложима за всички сектори. Научната литература е разнопосочна в мнението си за влиянието на МРЗ върху пазара на труда и като цяло върху икономиката. Основните аргументи, които могат да се намерят в литературата за и против съществуването и повишаването на МРЗ, са:

През последните три десетилетия емпиричната литература набира скорост, което значително разширява обхвата и дълбочината на анализите и оценките за влиянието на МРЗ и нейната динамика върху различни аспекти на пазара на труда, доходите и сивата икономика. Литературата показва, че съществуват солидни теоретични и емпирични доказателства за това, че МРЗ увеличава безработицата сред младежите и нискоквалифицираните .

Тук ще представим някои от най-значимите изследвания, които анализират влиянието на минималната работна заплата върху заетостта:

1)      Едни от най-цитираните изследователи още от началото на 90-те години на миналия век са Neumark and Wascher. Те правят серия от анализи на влиянието на МРЗ върху заетостта, особено що се касае до младежката заетост. През 1992 г. на специално организирана конференция те представят свое изследване на безработицата в САЩ за 15-годишен период, което разкрива, че еластичността на заетостта по отношение на промяната на МРЗ варира от -0,1 до -0,2 за заетите на възраст 16-19 години и от -0,15 до -0,2 за тези между 16 и 24 години. Тоест, увеличение на МРЗ с 10% ще предизвика 1-2% намаляване на заетостта сред тийнейджърите и 1,5-2% сред хората на 16-24 години. През следващите няколко години те продължават да изследват тези връзки като добавят нови данни и публикуват още изследвания по темата. През 2007 г. двамата автори правят мащабен преглед на литературата за влиянието на МРЗ върху заетостта. Събирането на близо 100 изследвания от целия свят, направени през последните 20 години, потвърждава още веднъж негативната връзка между увеличаването на минималната заплата и заетостта.

2)      The Effect of the Minimum Wage on Employment and Unemployment (Brown, Gilroy, Kohen), 1982 – авторите използват различни модели, за да изследват влиянието на МРЗ върху заетостта и безработицата и разкриват, че еластичността на заетостта сред младежите спрямо МРЗ е между -0,1 и 0,3, т.е. увеличение на МРЗ с 10% ще увеличи младежката безработица с 1-3%.

3)      Minimum Wages and Employment in France and the United States (Abowd, Kramarz, Margolis), 1999 - проучване в Съединените щати и Франция показва, че 1% увеличение на МРЗ намалява вероятността от продължаване на трудовата заетост с 0,4% за мъжете и 1,6% за жените. Авторите правят и интересен паралел между двете държави. През 80-те години на миналия век младежката заетост във Франция спада сериозно, когато МРЗ се вдига на няколко пъти. В същото време МРЗ в САЩ намалява, а заетостта сред младежите се повишава.  

4)      The Impact of Minimum Wages on Employment in a Low-Income Country (Alatas, Cameron), 2008 – изследване, направено в Португалия, разкрива, че минималната заплата оказва голямо влияние върху заетостта в малките предприятия. Авторите емпирично доказват, че 10% повишаване на МРЗ води до 3,1-5,5% спад в заетостта в малките фирми.

5)      Effects of the Minimum Wage on Employment Dynamics (Meer & West), юли 2013 - това е един от най-новите доклади, които емпирично разглеждат ефектите от МРЗ. Авторите използват алтернативен подход, който измерва как увеличаването на МРЗ влияе върху динамиката на заетостта (т.е. нетния ръст на работните места), а не върху общия брой заети. Анализът доказва, че 10% увеличение на МРЗ води до половин процентен пункт намаление на нетния ръст на работнитеместа и 1,2% по-ниска обща заетост спрямо сценарий без вдигане на МРЗ (в рамките на следващите пет години). Авторите заключват, че увеличаването на МРЗ възпира появата на нови работни места, които иначе биха се открили.

Струва си да се споменат и две скорошни изследвания, които разглеждат ефектите на МРЗ конкретно в българската икономика:

6)      Wage-setting Behaviour of Bulgarian Firms: Evidence from Survey Data (БНБ), 2011 - в един от дискусионните си материали от 2011 г. БНБ прави емпиричен анализ на поведението на фирмите при промяна на нивото на заплащане. Изследването разкрива, че при повишаването на цената на труда (например при увеличаване на МРЗ) ¼ от фирмите ще намалят броя на временните работници, друга ¼ ще свият нефиксираното заплащане на всички наети, а 14% ще освободят част от постоянните работници.

7)      The Bulgarian labour market: Strong wage growth in spite of rising unemployment (Европейска комисия), юни 2013 - в доклада си за състоянието на българския пазар на труда от юни 2013 г. ЕК предупреждава, че вдигането на МРЗ може да доведе до повишаване на безработицата и да навреди на доходите на хората, тъй като високото минимално ниво на заплащане изключва възможността за наемане на нискоквалифицираната работна сила.

Темата и днес продължава да е обект на сериозен дебат на икономисти, политици, синдикати, бизнес и граждани. Както противниците, така и поддръжниците на идеята за съществуване на МРЗ са много. Съществуват и изследвания, които показват, че МРЗ има минимално или никакво влияние върху заетостта:

• Employment and the Minimum Wage: Evidence from Recent State Labor Market Trends (Chapman), 2004 – изследването се фокусира върху ефекта на МРЗ върху заетостта чрез проследяване на данните за различните нива на МРЗ в различните щати на САЩ. Авторът не открива директна връзка размера на МРЗ и данните за измененията в заетостта, а еластичността е оценена на -0,01, което статистически е незначително. Трябва да се отбележи, че авторът разглежда всички групи заети и не разделя висококвалифицираните от нискоквалифицираните.
• Employment Outlook, ОИСР, 2006 – Доклад на ОИСР разглежда възможните ефекти при различни нива на МРЗ. Въпреки че авторите отчитат, че при високо ниво на МРЗ, възможностите за работа на младежите и нискоквалифицираните вероятно биха били по-малки, като цяло не се наблюдава значим ефект от установената в европейските страни МРЗ върху общата заетост.

Въпреки това, няма нито едно надеждно изследване, което да доказва, че съществуването на МРЗ влияе положително върху заетостта. Предвид  това и предвид тежката ситуация на пазара на труда в България, може би е крайно време политиците в България да се запознаят с академичната литература по въпроса, преди да решат дали отново да не вдигнат МРЗ.