Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика
Бързото и качествено административно обслужване и върховенството на закона са два от най-важните елементи, които характеризират качеството на бизнес средата. През м. май 2013 г. ИПИ проведе анкетно проучване сред 1680 фирми от цялата страна като част от предстоящото второ издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”.[1] След обработката на данните от анкетите бяха получени някои интересни резултати, основните от които са обобщени по-долу.
Изводи:
Оценка на бизнеса за работата и взаимодействието с администрацията
Оценката на работата и взаимодействието с областната и общинската администрация включва оценка за отзивчивостта на служителите, тяхната квалификация и умения, скоростта на административното обслужване, яснотата на местните изисквания и регулации, и неподкупността на администрацията като цяло. През 2013 г. цялостната оценка на бизнеса за взаимодействието с местната администрация е по-ниска от тази през 2012 г. – 3,3/5,0 при 3,5/5,0 през миналата година.
Фигура 1: Характеристики на административното обслужване. Най-високо и най-ниско оценени области през 2013 г.
Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса
Бележка: Разликата демонстрира разминаването между най-високата и най-ниската оценка на всяка една от характеристиките на административното обслужване. Оценките са базирани на петобална скала, където оценка „1” означава „много лошо”, оценка „3” означава „средно”, а оценка 5 „много добро”.
Най-високо оценените елементи на взаимодействие с администрацията са отзивчивостта на служителите и тяхната квалификация. Това са и двете характеристики, при които се забелязва най-малко разминаване между отделните области. Прави впечатление още, че дори в най-ниско оценените по тези две характеристики на административното обслужване области, качеството е определено като „средно”.
Най-ниско оценена е скоростта на административното обслужване, както и яснотата на изискванията на местните администрации. Тук се забелязват и най-големите разлики между отделните области.
Тенденции: Промяната на някои от въпросите, включени в обхвата на анкетния лист за бизнеса, прави директното сравнение между данните от 2012 г. и тези от 2013 г. некоректно. Все пак си струва да се отбележи, че за втора поредна година Бургас е сред трите най-високо оценени области по отношение на взаимодействие с администрацията, а Кюстендил - сред трите най-ниско оценени. Втора поредна година на висока оценка (топ 5 на най-високо оценените области) регистрират още Смолян и Пазарджик, а сред най-ниско оценените отново е администрацията в Стара Загора.
Възприятия за корупция
Анкетата оценява възприятията на бизнеса за корупция в областната администрация, общинската администрация, полицията и органите на съдебната власт в областта, както и местните подразделения на Инспекцията по труда. През 2013 г. цялостната оценка на възприятията за корупция в страната се влошава от 3,4/5,0 през 2012 г. до 3,3/5,0.
Фигура 2: Възприятия за корупция. Най-високо оценени и най-ниско оценени области през 2013 г.
Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса
Бележка: Разликата демонстрира разминаването между най-високата и най-ниската оценка за наличието на корупция в изброените институции. Оценките са базирани на петобална скала, където оценка „1” означава „много високо ниво на корупция”, оценка „3” означава „средно ниво на корупция”, а оценка 5 „много ниско ниво на корупция”.
По отношение на възприятията за корупция, разминаванията в страната са сериозни. За най-висока се счита корупцията в общините и в органите на съдебната власт, а за най-ниска - в местните подразделения на Инспекцията по труда. Корупцията е най-висока във Велико Търново, Кюстендил и Перник, а най-ниска - в Смолян, Монтана и Търговище.
Тенденции: За втора поредна година Смолян и Търговище са сред трите области с най-ниски възприятия за корупция, а Перник и Кюстендил – сред трите области с най-високи възприятия за корупция. За втора поредна година Велико Търново се нарежда сред 5-те области с най-висока корупция в страната.
Данни на национално ниво
Административно обслужване и корупция - За втора поредна година данните сочат за връзка (умерена положителна корелация – 0,65) между оценката на бизнеса за качеството на административното обслужване в страната и възприятията за корупция на бизнеса.
Фигура 3: Оценка на взаимодействието с местната администрация и възприятията за корупция
Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса
Бележка: Оценката за работата на администрацията е базирана на петобална скала, където оценка „1” означава „много лошо”, оценка „3” означава „средно”, а оценка 5 „много добро”. При оценката за корупция оценка „1” означава „много високо ниво на корупция”, оценка „3” означава „средно ниво на корупция”, а оценка 5 „много ниско ниво на корупция”.
Нерегламентирани плащания - Близо 15% от анкетираните са на мнение, че нерегламентирани плащания от фирмите в техния сектор към администрацията с цел получаване на обществени поръчки се правят „често” или „много често”. Близо 12% смятат, че това се случва „често” или „много често”, когато става дума за получаване на регистрации и разрешения от местната власт.
Фигура 4: Нерегламентирани плащания и подкупи, % от отговорите
Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса
Електронни услуги - Електронни услуги са ползвали 21,7% от фирмите с персонал до 10 души и 34,7% от фирмите с персонал между 11 и 50 души. Най-често от предлаганите електронни услуги се възползват големите фирми, като през последните 12 месеца преди провеждането на проучването това са сторили 50,4% от тях. Малките и средните фирми определят тяхното качество като „по-скоро високо” (3,48/5,00). По-висока е оценката на големите фирми (3,77/5,00).
Фигура 5: Електронни услуги, предоставяни от общинската и областната администрация, % от отговорите
Източник: ИПИ, Анкетно проучване сред бизнеса
[1] Изследването ще бъде представено на 14 ноември 2013 г. Наред с преглед на социално-икономическото развитие на 28-те области в страната, изследването включва и няколко тематични анализа, включително върху пазара на труда в отделните райони на страната, както и върху тенденциите в данъчната политика на местно ниво.