Преглед на напредъка на България по стратегия Европа 2020: заетост, образование, бедност
ИПИ публикува доклад за напредъка на България по целите на стратегия Европа 2020 в областта на заетостта, образованието и бедността. Докладът анализира както ситуацията в страната по отношение на поставените цели, така и адекватността на провежданите политики за тяхното постигане.
Резюме
“Европа 2020” е десетгодишна стратегия за растеж в Европейския съюз, която заменя Лисабонската стратегия и отразява негативното влияние на световната финансова и икономическа криза в страните членки. Целта на стратегията е да създаде условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в ЕС.
Националните цели на България са заложени през 2011 година, като страната има право да ги преразгледа в средата на периода на стратегия Европа 2020. Стратегията се изпълнява по Националната програма за реформи заедно с Конвергентната програма на Република България.
Целите по стратегията включват увеличаването на заетостта и разходите за научноизследователска и развойна дейност, овладяване на изменението на климата и устойчивост на енергетиката, обхващане на по-голям брой хора от образователната система и борба с бедността и социалното изключване.
Заетостта, образованието и бедността остават неразривно свързани. През 2013 г. в изданието „Европейска социална статистика”, публикувано от Евростат се заключава, че „нивото на образование дава много сериозно отражение за попадането в риск от бедност”. Изследването посочва и че в България тази връзка е най-силно изразена, като почти половината от населението с ниско образование е в риск от бедност. Ниското образование е и сериозна предпоставка за безработица – коефициентът на заетост при хората с основно образование е под 30%, докато при висшистите – над 80%.
Стратегията Европа 2020 се фокусира върху тези три области, въпреки че целите, които страните от ЕС гонят са количествени, а не качествени. При изпълнението на стратегията в България също може да се забележи, че институциите на първо място се стремят към достигане на цифрите, а не към структурни реформи и преустановяване на лоши практики.
Напредъкът на България по целите на стратегия Европа 2020 в областта на заетостта, образованието и бедността показва както ситуацията в страната по отношение на тези три цели, така и адекватността на провежданите политики.
Заетост | доклад за заетостта |
Регистрираното през 2013 г. средногодишно ниво на заетост на населението на възраст 20-64 г. в България (63,5%) остава далеч под поставената цел от 76% заетост през 2014 година. От момента за залагането на тази цел (2011 г.) е постигнато повишение от едва 0,6 процентни пункта. Този темп на възстановяване, отчитайки и очакванията в двугодишната прогноза на ЕК за развитие на българската икономика от пролетта на 2014 г., поставя достигането на желаното ниво под сериозно съмнение. Сред основните причини за това са отдавна належащите реформи в трудовото законодателство, структурният характер на безработицата в страната, непригодността на голяма част от средното и висшето образование към нуждите на пазара на труда, липсата на оценка на въздействието от прилаганите активни и пасивни политики на пазара на труда.
В същото време статутът на българската икономика на малък и отворен пазар и динамиката на заетостта в страната през последните две десетилетия подчертават процикличните характеристики на местния пазар на труда. Това означава, че на теория коефициентът на заетост е възможно да отбележи чувствителен ръст или спад в годините до 2020 г., в зависимост от икономическата конюнктура в чужбина и най-вече в рамките на ЕС.
Образование | доклад за образованието |
Целите на България в областта на образованието обхващат както ограничаването на ранното напускане на училище (под 11% до 2020 г.), така и увеличаването на броя на висшистите (36% до 2020 г.). И по двата показателя страната бележи напредък през последните години, но все още се изискват големи усилия, за да може да се постигнат целите по Европа 2020.
Анализът показва, че основните усилия на България за постигане на целите в сферата на образованието трябва да са насочени към превръщането на образованието (както това в училищата, така и това в университетите) в способ младежите да се реализират на трудовия пазар. Проблемите в системата на образованието прекъсват връзката между обучението и трудовия пазар, което пък е един от основните фактори за безработицата сред младежите.
Бедност | доклад за бедността |
Статистиката показва, че бедността има тенденцията да се задълбочава с напредването на възрастта, като в много случаи това се дължи на оставането на едно лице само след навършване на пенсионна възраст. Картографирането на бедността в страната очертава и чувствителни различия в териториален план.
Проверка на зависимостите между редица макроикономически индикатори и относителния дял на бедните на областно ниво показва най-ясно изразена корелация между коефициента на заетост и равнището на бедност, което е силен аргумент в подкрепа на тезата, че фокусът върху борбата с бедността следва да минава през трудовия пазар.
