Могат ли 10 работни групи и доклад на Световната банка да променят средата

През миналата седмица беше публикуван[1] за обсъждане доклад на екип на Световната банка, който представя на правителството конкретни реформи, които биха изстреляли България в изследването Правене на бизнес[2]. Препоръките не са нови. Повечето са представяни както от Института за пазарна икономика (ИПИ), така и от работодателски организации и международни наблюдатели от поне 10 години.

Преди да представи препоръките, докладът се опитва да обобщи опита до момента на администрацията с реформите за по-добра бизнес среда:

1. Въпреки наличието на план от 2013 г. с повече от 100 мерки за облекчаване на средата, не е предвиден механизъм за контрол и наблюдение на тяхното прилагане на национално и общинско ниво;

2. Въпреки, че Порталът за обществени консултации (www.strategy.bg) се развива и усъвършенства, самите консултации често са формални или изобщо не се организират за много правителствени инициативи;

3. Въпреки че повечето общински администрации вече са добре оборудвани с техника, електронните услуги, предоставяни от тях, са на много ниско ниво и се изчерпват с предоставяне на информация и формуляри, вместо да се даде възможност за двупосочно взаимодействие;

4. Общините прилагат различни процедури и такси за еднакви услуги.

Към тези проблеми, ИПИ може да добави и още:

5. Често променящото се законодателство, особено в някои сфери, което прави невъзможно планирането от страна на компаниите;

6. Липса на реална предварителна оценка на въздействието на нормативните предложения, което позволява лобистки или вредни закони да бъдат приети без проблем;

7. Образователна система, която не предоставя умения, търсени от работодателите;

8. Социална система, която не насърчава определени групи да търсят работа;

9. Политика по доходите, която вдига административно цената на труда и прави наемането на определени хора нерационално.

Препоръките на Световната банка са насочени към подобряване на бизнес средата и регулаторната рамка, като най-общо препоръчват намаляване на срокове, брой административни процедури и такси, както и ефективно въвеждане на електронни услуги и обединение на публични регистри.

ИПИ ще добави още няколко принципни препоръки:

• Замразяване на минималната работна заплата (всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта[3]);
• Незабавен отказ от административното увеличение на минималните прагове и тяхното премахване в средносрочен план[4], тъй като ежегодното покачване на минималните осигурителни доходи влияе негативно най-вече върху нискоквалифицираните работници.
• Съдебна реформа – неработещата система влияе пряко върху бизнес средата, създавайки несигурност, непредсказуемост и нестабилност сред компаниите и потенциалните инвеститори.

Какво следва от доклада?

Не е ясно.

От август 2015 г. се трудят 10 работни групи, които трябва да предложат подробни мерки, които да облекчат бизнес средата и да насърчат инвестициите. Срокът за работата им е 31 януари 2016 г. След това има два сценария:

1. Мерките се одобряват от правителството и започва реалната реформаторска работа – борбата с администрацията и различните структури, които ще се опитат да запазят сегашното положение възможно най-дълго;

2. Мерките се одобряват, но не се предвижда срок, изпълнител и наказание при неизпълнение. Тогава всичко ще продължи по старому.

ИПИ счита, че поне половината препоръки могат да бъдат въведени в действие до юни 2016 г. при желание. Ако до тогава няма реални промени, то в сила явно е вторият сценарий.

--------
[1] Виж тук: http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=&Id=196&y=&m=&d=

[2] Виж тук: http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/bulgaria

[3] Виж анализ на ИПИ тук: http://ime.bg/var/images/MRZ_Analysis_Final.pdf

[4] Виж тук: http://ime.bg/bg/articles/rekord-i-precedent-vyv-vdiganeto-na-osiguritelnite-dohodi-za-2016/