Несъответствието в уменията през погледа на компаниите
Разминаването между уменията на работещите и нуждите на бизнеса (т. нар. „skills mismatches”, които ще наричаме „несъответствие в уменията”) е феномен, който все по-често попада в полезрението на политиците и на анализаторите. През последната година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) посвети значителни усилия за изследване на този проблем, като в серия от материали ще представим някои от основните ни заключения от работата ни по доклада за European Economic and Social Committee (EESC) - “Skills Mismatches – An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses”.
Досегашните изследвания на уменията на работната сила и тяхната адекватност към нуждите на трудовите пазари се базират предимно на самооценки на самите работещи. Липсва обаче достатъчно опит в изследването на нагласите сред работодателите, както и на техните възприятия за причините и последствията от несъответствието в уменията.
ИПИ се опита да запълни част от този вакуум, като в края на 2017 г. проведе онлайн проучване[1] сред 94 български и 589 австрийски компании. Методологическият подход, възприет от нас, е съпоставим с този, който Cedefop използва в проучването си на уменията на работната сила през 2014 г.
Развитието на технологиите и трудовите регулации са оценени по-скоро като вторични фактори, които отстъпват на други особености на средата като мобилността на работната ръка и качеството на услугите в сферата на трудовото посредничество. Компаниите не считат, че качеството на висшето образование е сериозен проблем, но отново, тук трябва да припомним, че по-голямата част от анкетираните от нас предприятия са в дейности, които не изискват непременно висше образование.
Последици от несъответствието в уменията
Несъответствието в уменията води до намаляване на конкурентоспособността на предприятията, забавя наемането на нови работници и създава нужда от допълнителни разходи за обучение на служителите. И в Австрия, и в България, като най-рискова групи по отношение на несъответствието в уменията работодателите посочват лицата на възраст до 24 години. Независимо от възрастовата група, обаче, австрийските работници са считани за по-добре подготвени спрямо изискванията на работодателите. Най-голям ефект по отношение увеличаване броя на наетите се наблюдават в професионалните дейности и научните изследвания, както и в ИКТ сектора, където съответно 71% и 67% оценяват фактора като много значим (избират оценка между 8 и 10).
В същото време автоматизацията на производството е нещо, което повечето компании не свързват с разминаването между нуждите им и уменията на техните служители, с изключение до известна степен на опериращите в преработващата промишленост. Т.е. противно на първоначалните очаквания, малко фирми прибягват до автоматизация заради липсата на работници с нужните умения.
Общата нагласа сред предприятията е, че намирането на подходящи кадри е било по-лесно в миналото, в момента е трудно и ще става все по-трудно. Интересно е, че сред най-малко песимистичните в това отношение са компаниите от ИКТ сектора. Въпреки че това е една от икономическите дейности, в които намирането на подходящи кадри се оценява като най-трудно до този момент, нагласите им за бъдещето са по-малко песимистични от тези в повечето други икономически дейности. Този резултат може да се тълкува като очакване от страна на компаниите, че кариерните възможности, които секторът предлага, ще привличат все повече хора към него. Освен това в този сектор се появяват все повече възможности за неформално образование и образование в различни центрове и организации, различни от професионални училища и висши учебни заведения. Практиките на фирмите също залагат на интензивно обучение на работното място. Това също може да е част от обяснението за по-позитивните нагласи на фирмите в сектора по отношение на бъдещото намиране на подходящи хора.
Най-дълго време отнема намирането на служители на ръководни постове (57% от компаниите имат нужда от повече от 3 месеца), както и на различни видове специалисти, а най-лесно става запълването на позиции, които не изискват квалификация, където 56% от компаниите успяват да сторят това за по-малко от месец.
Заключения от анкетата на ИПИ
Несъответствието в уменията е проблем, чието значение е ясно осъзнато от анкетираните от ИПИ български и австрийски компании. Макар проведеното от нас проучване да няма претенции за представителност, постигнатите резултати дават сравнително добра представа за значението, което фирмите отдават на образованието като фактор, предизвикващ несъответствието в уменията. От друга страна, намалената конкурентоспособност и трудностите при разширяването на персонала са важни последствия на несъответствието в уменията, които се открояват в резултат от анкетите.
Пълният текст на доклада на ИПИ на английски език “Skills Mismatches – An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses” може да намерите тук. Първата статия на ИПИ, посветена на проблема на несъответствието в уменията, може да откриете в бр. 895 на седмичния бюлетин на ИПИ.
[1] Важно: Макар в проучването на ИПИ да взеха участие компании от всички икономически дейности, постигнатите резултати отразяват най-добре нагласите на средни по големина фирми в преработващата промишленост, строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството и транспорта. Проучването бе проведено изцяло като онлайн анкета и не е представително, но считаме, че дава ценна първична информация за вижданията и нагласите на фирмите в двете страни към момента на провеждането му – октомври-декември, 2017 г.
