Три сбъркани аргумента за акцизите върху цигарите

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

През миналата седмица парламентарната бюджетна комисия разгледа на първо четене предложенията за пълна промяна на акцизната политика спрямо цигарите у нас. Вече коментирахме, че предложението да се зачеркне приетият единодушно преди година акцизен календар и да се приеме набързо нов, който изповядва съвсем различна философия на облагане, е колкото странно, толкова и опасно (виж "Държавата торпилира собствената си акцизна политика"). На обсъждането в комисията отново не бяха дадени аргументи какво налага подобна рязка промяна, но за сметка на това се хвърлиха някои твърдения, които са или неверни, или звучат експертно, но по същество не са аргумент за промяна на календара. Ето три примера:

• Произволен аргумент: общата данъчната тежест като процент от средно претеглената продажна цена е твърде висока в България и съответно трябва промяна на календара.

Този аргумент няма никакво отношение към дебата за структурата на акцизния календар. Високата данъчна тежест като процент от продажната цена на цигарите у нас е елементарно математическо следствие от две условия - от едната страна е минималната номинална данъчна тежест по директива (90 евро на 1000 къса, която трябва да достигнем до 2018 г.), а от другата стои фактът, че най-евтините цигари в ЕС са у нас (обусловено от покупателната възможност в страната). С други думи в знаменателя имаме най-ниската цена спрямо всички останали, а числителят е изкуствено завишен от директивата, която залага минимален акциз в абсолютна стойност. Каквато и акцизна структура да си изберем, е ясно, че през 2018 г. в числителя ще сложим 90 евро на 1000 къса, а в знаменателя ще си остане ниската средна цена спрямо останалата част от ЕС. Така че аргументът за данъчната тежест няма отношение към акцизния календар, нито пък има към тежестта на отделните компоненти (адвалорен и специфичен акциз) в общото акцизно облагане. Ако решим, че подобна висока тежест не ни устройва, то можем да водим дебат срещу данъчната хармонизация на акцизите в ЕС, но това е съвсем друга тема.

• Неверен аргумент: новият акцизен календар ще облекчи най-евтините цигари, тоест цените им няма да се вдигнат толкова, колкото при стария календар.

Озадачаващо е, че този аргумент присъства дори в мотивите към законопроекта, въпреки че официалните разчети не сочат подобно нещо. Заедно със законопроекта и мотивите, депутатите имаха възможност да видят и официалните допускания и разчети за поскъпването на цигарите по ценови сегменти при двата акцизни календара. Кой е изготвил разчетите се оказа спорно (дали финансовото министерство или митниците), но те са част от официалната документация към законопроекта и бяха цитирани от председателя на комисията. Тези разчети ясно показват, че в двата най-ниски ценови сегмента няма никаква разлика в прогнозната динамика на цените в периода 2016-2018 г. при двата акцизни календара. С други думи, цената на най-евтините цигари през 2018 г. най-вероятно ще бъде еднаква и при двата календара. 

• Измамен аргумент: сбъркана е акцизната структура в страната и трябва да се вдигне пропорционалният акциз, защото така е в цяла Европа.

Европейската комисия публикува детайлни акцизни таблици за всички страни-членки и е много лесно да се провери, както каква е структурата във всяка една страна, така и каква е тенденцията през последните години. Примери за акцизна структура в Европа има всякакви, като тази у нас в никакъв случай не е в крайност - в момента специфичният компонент у нас е отговорен за около половината от общата данъчна тежест върху цигарите. Различни структури има, но за тенденцията спор няма - в периода 2010-2014 г. всички в ЕС вдигат специфичния акциз, а над половината страни намаляват пропорционалния компонент. В последните години няма нито един пример в ЕС за страна, която рязко е променила акцизната си структура в посока доминиране на пропорционалния елемент - точно това се предлага у нас. Хубаво е да припомним, че и настоящият календар залага покачване на пропорционалния елемент, но плавно и без да разрушава структурата. Накратко, именно новото предложение би изглеждало странно на фона на европейската практика, а не текущият календар.

Вторачването в тези аргументи е важно, тъй като не просто се въвежда някакъв календар, а се променя изцяло вече приетия такъв. Когато променяш изненадващо собствената си политика, то е нормално да аргументираш тази промяна. Към момента това не се е случило - аргументи се дават, но, погледнати под лупа, те не дават адекватна обосновка за новия календар.