10 млрд. лева нови разходи в бюджета за две години

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44,5 млрд. лв., което е с 5,9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4,1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Това напомпване на публичните разходи с над 10 млрд. лв. за 2 години е постижимо, но то идва с цената на по-високо данъчно-осигурително бреме, по-голямо преразпределение през бюджета и влошено фискално салдо.

В случая няма да се фокусираме върху данъците, тъй като съвсем наскоро коментирахме темата и разписахме близо 20 случая на повишени данъци през последните 10 години (виж тук и тук). По отношение на преразпределението нещата също са категорични – консолидираните разходи са били 34,1% от БВП през 2017 г., докато през 2019 г. са заложени в рамките на 38,2%, тоест имаме ръст от 4,1% от БВП за две години. Разбира се, част от този ръст може да бъде обяснен с някои детайли – такива ще коментираме и тук, но това не променя общата рамка – преразпределението расте и през 2019 г. е заложено чувствително по-високо, както спрямо предходните години, така и спрямо следващите две. През 2020 и 2021 г. официално е заложен много по-малък ръст на разходите – в рамките на 1-2 млрд. лв. на година и съответно спад в преразпределението.

Тази обща рамка влошава и бюджетното салдо. Продължава абсурдната ситуация, в която официално се планира дефицит. придружен от средносрочна рамка, която уж консолидира постепенно, докато на практика се трупат излишъци вече трета поредна година. Внимателният поглед към бюджета обаче показва обратното на консолидация. Бюджетното салдо се движи по следната траектория: 1,6% излишък през 2016 г., 0,8% излишък през 2017 г., 0,5% официално очакван излишък през 2018 г. и 0,5% заложен дефицит през 2018 г. Това не е консолидация, а влошаване на фискалното салдо в резултат на надуването на разходите през последните две години. 

Интересен момент в общата картина на покачване на разходите е, че то не е основно провокирано от бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Ръстът в разходите на ДОО за периода 2017-2019 г. е в рамките на 1,5 млрд. лв., което е изцяло финансирано от по-високите приходи в ДОО, в т.ч. в резултат на повишена осигурителна тежест (през вноски за пенсия и осигурителни прагове). Всъщност дефицитът на ДОО се свива – от 4,4 млрд. лв. през 2017 г. до 3,9 млрд. лв. през 2019 г. На практика през сериозния ръст в осигурителните приходи, провокиран от ръста на заетостта, трудовите доходи и осигурителната тежест, финансовият министър пести от трансфера към НОИ. Спестеното обаче не са заделя, нито се отразява в някакви мерки за по-ниска тежест за данъкоплатците, а се разходва по други пера.

Повишените разходи са най-видими през т. нар. дискреционни разходни мерки в бюджета за 2019 г. На първо място това са увеличените с 10% заплати в публичния сектор, които струват на бюджета 561 млн. лв. През 2020 и 2021 г. не са заложени нови увеличения в тази посока – освен тези в резултат на минималната заплата. Следващото е увеличението с около 20% на заплатите на учителите, което се равнява на 330 млн. лв. за 2019 г. Допълнителни 330 млн. лв. в тази посока са заложени както през 2020, така и през 2021 г. Общият ефект цели удвояване на заплатите на педагогическия персонал през 2021 г. спрямо 2017 г. Последното най-вероятно ще остане като най-значимата промяна в публичната сфера от последните години, която стана възможна благодарение на икономическия растеж и рекордния брой хора с трудови доходи.

Към въпросните доходни мерки можем да добавим и близо 200 млн. лв. ръст на разходите в социалните помощи. Последните са почти изцяло концентрирани в две направления – 150 млн. лв. повече за хората с увреждания и 40 млн. лв. повече целеви помощи за отопление. В тази обща рамка на доходната политика можем да заключим, че работещите в публичния сектор ще получат ръст на заплатите, който е чувствително над очакваните нива на инфлация, тоест по-високите доходи няма да бъдат изядени от ръста на цените. По-различно стоят нещата при пенсионерите, тъй като увеличението от 5,7% на пенсиите ще е сила от юли 2019 г. Отоплителния сезон тази година пенсионерите ще посрещнат със старото покачване на пенсиите (3,8% от юли 2018 г.), което в голяма степен беше изядено от инфлацията. 

За поредна година се залага и сериозен ръст в разходите за здравеопазване – последните ще се увеличат с над 500 млн. лв. и ще достигнат близо 5,3 млрд. лв. Важно е да отбележим, че това не е свързано с говоренето за „промяна на модела”, нито с нова вноска от 12 лв. или нещо подобно. Дискусията за здравния модел все още тече и каквито и решения да се вземат в идните месеци, те ще бъдат в сила от 2020 г. Здравните промени през 2019 г., в т.ч. новият ръст на разходите за здраве, ще бъдат обект на отделно фокусирани статии от екипа на ИПИ.

Накрая е важно да уточним и един от детайлите, които на хартия вдигат разходите и преразпределението през бюджета, без реално да говорим за напълно нови разходи. Тази година разходите на т. нар. Фонд „Сигурност на електроенергийната система” са завишени с близо 1,8 млрд. лв., като това са: 1) 530 млн. лв. за компенсиране разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му по чл. 93а от Закона за енергетиката и 2) 1 230 млн. лв. за предоставяне на премия на производителите по чл. 162а от Закона за енергетиката (топлофикационни централи и когенерации) и производителите с обект с обща инсталирана мощност 4 МW и над 4 МW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Последното звучи объркващо за неспециалисти, но в общия случай това са разходи, които покриваме през сметките си за ток и сега вече се виждат и в консолидирания бюджет.

Общият дебат за разходите в бюджета, както и фокусираните дискусии по отделните сектори, тепърва ще се води. Важното към момента е да се изчисти общата картина. Бюджетът е щедър, което обаче е за сметка на данъкоплатците, преразпределението и влошаването на бюджетното салдо. Най-голямото перо е увеличението на заплатите в публичния сектор, срещу което обаче не стоят достатъчно ясни ангажименти за подобряване на работата на администрацията и оптимизация в структурите ѝ. По-сериозен такъв е предложеното ограничаване на възможността на пенсионерите в силовите ведомства да продължат да получават хем пенсия, хем заплата. Ясно заявени мерки за ограничаване на административния персонал в целия публичен сектор, обаче, липсват.