Тазгодишният доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономиките в преход е посветен на предизвикателството на запазване на високия растеж, постигнат през последните няколко години от държавите от Източна Европа и Централна Азия. Тъй като мерките и политиките, които докладът включва, са прекалено многобройни, тук ще се спрем само на тези, които касаят инвестициите в развитието на инфраструктура и тяхното влияние върху икономическото благосъстояние. Причината е, че те са сред най-често предлаганите (и прилагани) инструменти на държавната политика, насочени към повишаване на икономическия растеж.
Този тип мислене е до известна степен обосновано – както се посочва и в доклада, липсата на лесен достъп до добра транспортна инфраструктура, водоснабдяване, електричество и телекомуникации е в състояние да постави значителни пречки към разширяването на дейността на съществуващи компании и създаването на нови. По тази причина подобряването им е сред ключовите цели на много правителства.
Докладът на ЕВБР посочва, че като цяло е трудно да бъде дадена обща и еднозначна оценка на състоянието на инфраструктурата на всички страни в преход. Общото между тях е, че при всички значителна част от наличната инфраструктура е наследена от социалистическия период и е все по-трудна за поддръжка. Най-големите разлики между тях се наблюдават при достъпа до широколентов Интернет и качеството на първокласните и магистралните пътища, а при част от тях се наблюдават и проблеми с достъпа до чиста вода[1].
Общата оценка на качеството на инфраструктурата докладът дава през индекса на глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум. Повечето държави в обхвата му гравитират около средното и малко над средното ниво на качество на инфраструктурата, но остават далеч зад развитите икономики. България в частност се нарежда на трето място в Югоизточна Европа и зад Гърция и Кипър, като през последните 10 години е подобрила цялостната си оценка с една единица – от 3 до 4 от възможни седем, което поставя страната както над глобалната, така и над регионалната средна стойност.
Повечето български фирми не определят проблемите в инфраструктурата като основна пречка пред развитието на дейността си – под 5% биват възпрепятствани от проблеми в транспорта, а фирмите губят под 1% от годишните си продажби в резултат на проблеми и прекъсвания на електрическата мрежа.
Що се отнася до структурата на необходимите инвестиции в инфраструктура, повече от 50% са от типа „настигащи инвестиции“ (catch-up investments), а делът на инвестициите, които целят подкрепяне на бъдещо развитие, са по-малко от 10%. Според целта на инвестициите, ЕБВР смята, че над 70% от необходимите инвестиции в България са в транспортна инфраструктура, а други 20% - в електроенергийна. Оценената нужда от инвестиции в ИКТ инфраструктура и водоснабдяване е незначителна.
Трябва да се има предвид обаче, че реалният обем на необходимите инвестиции в инфраструктура е относително малък, особено спрямо други държави, които попадат в обхвата на анализа. За периода между 2018 и 2022 г. ЕВБР посочва, че България ще трябва да разходва приблизително 10% от БВП годишно за поддръжка и развитие на инфраструктурата си, докато в държави като Молдова този дял достига над 40%.
Тъй като България постига много близки до средните резултати по почти всички изследвани параметри, с относително голяма доза сигурност може да се твърди, че за страната важат и повечето от препоръките на доклада. В най-общи линии, банката препоръчва ориентиране на инвестициите в инфраструктура към интегриране и връзки с международни мрежи, които улесняват разширяването и свързването на бизнесите отвъд границите на националните държави. ЕБВР обаче и предупреждава, че публичните инвестиции най-вероятно далеч няма да са достатъчни за развитието на качествена инфраструктура, и по тази причина част от нея следва да бъде резултат от частни инвестиции и публично-частни партньорства. Въпреки че връзката между подобряването на инфраструктурата и цялостното икономическо развитие е видима, една от основните видими пречки при разгледаните държави са корупцията и липсата на прозрачност. Ако те не бъдат преодолени, има риск от значително намаляване на положителните ефекти.
[1] Това касае най-вече страни от Централна Азия и Близкия Изток, обаче.
