Където заплатите бързат, наетите намаляват

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика

Въпреки скорошните добри данни за пазара на труда, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение отчита спад на годишна база във всеки от първите три месеца на 2014 година. Спадът е съсредоточен най-вече в бедните области на страната и е придружен с покачване на нивото на заплащане - тенденция, която заслужава внимание.

Според тримесечното наблюдение на работната сила на НСИ, заетите през първото тримесечие на годината са с 39 хиляди повече от същия период на миналата година. В същото време, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната продължава да намалява във всеки от първите три месеца на годината (на годишна база), достигайки 2,216 млн. души към края на месец март 2014 г., при 2,231 млн. души през март 2013 година.

Разминаването на двата индикатора се дължи на различния обхват на данните за работната сила и за наетите по трудово и служебно правоотношение. В тримесечната статистика за работната сила влизат всички работещи и изследването е извадково, т.е. то се прави на база на анкети сред извадка от цялото население. В същото време, данните за наетите по трудово и служебно правоотношение са на база на извадка от предприятия в частния и държавния сектор. Те включват наетите с действащи трудови договори, но не обхващат т.нар. самонаети, работещи по граждански договори, с авторски възнаграждения и др. под.  

Поради тази причина, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение винаги е по-малък от този на заетите в икономиката като цяло. Все пак, и при данните за наетите през първото тримесечие е налице известно подобрение. Броят на наетите лица през първото тримесечие спада с едва 0,6% на годишна база, което е най-положителният резултат от години.

Графика 1: Динамика на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и заетите лица на годишна база, %

Източник: НСИ

През първото тримесечие на 2014 г. на областно ниво се забелязва значителна негативна корелация (-0,58) между ръста на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение на годишна база през първото тримесечие на 2014 г. и нейното ниво през първото тримесечие на 2013 г. Това означава, че в областите, където заплатите са по-принцип по-високи, те са нараснали с по-малко, отколкото тези в области, където традиционно заплатите са ниски. Това е донякъде очакван резултат от увеличаването на минималната работна заплата от началото на 2014 г. В по-бедните области, където доходите са по-ниски, увеличаването на минималното заплащане оказва натиск в посока увеличаване на средната работна заплата. Данните за динамиката на броя на наетите по трудово и служебно правоотношение и техните доходи ни дават възможност за някои интересни наблюдения.

София (столица) е единствената област, в която доходите[1] на наетите по трудово и служебно правоотношение са се понижили на годишна база през първото тримесечие на годината (Графика 2). Сред другите области с традиционно високи заплати, но сравнително ниско увеличение са Бургас и Стара Загора. Това означава, че в три от областите с най-високи заплати в страната, увеличението на средното заплащане е под средните за страната 2,3% на годишна база. В същото време в някои от най-бедните области се наблюдават и най-сериозните увеличения на заплатите. Такива са Видин (12,1%), Разград (11,1%) и Силистра (10,1%). Във всяка една от тези три области, обаче, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение продължава да намалява. Паралелният ръст на средното заплащане и спад на наетите може да означава че последното повишаване на минималната заплата е принудило работодателите да продължат да съкращават от най-ниско платените си работници, което статистически измества нагоре средната заплата в предприятията със съкращения, а оттам – и средната за съответните региони.

Графика 2: Средна работна заплата през първото тримесечие на 2013 г. и размер на регистрираното увеличение през първото тримесечие на 2014 г. по области

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Вижда се, че в 10 от 14-те области, в които увеличението на средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е по-високо от средната за страната (ако изключим ефекта на столицата), а нивата на заплащане са по-ниски, се забелязват три последователни месеца на спад на броя на наетите на годишна база. Сред тях са три области от Северозападния регион на страната – Видин, Ловеч и Монтана, където през март работят с около 5% по-малко души в сравнение със същия период на миналата година. Подобни развития по отношение на броя на заетите се забелязват и в други относително  по-слабо развити области в страната като Силистра и Разград.

Търговище, Ямбол, Смолян и Велико Търново са 4-те области, в които покачването на доходите на наетите с темпове по-бързи от средните за страната, не е съпроводено със спад на техния брой.

В същото време, в областите с традиционно по-високи от средните за страната доходи, където увеличението е по-ниско или в унисон със средния темп (като изключим ефекта на столицата), пазарът на труда се представя сравнително добре, като на повечето места се наблюдава плах ръст или минимален спад на наетите. Такива области са София (област),  Пловдив и Варна.

Възможно е тези данни да се обяснят с процес на изсветляване на икономиката в големите области, което подтиска средните заплати там надолу. Обяснение за този процес може да бъдат въведените данъчни преференции за хората с ниски доходи, а именно възможността тези, получаващи минимална работна заплата през пролетта на 2015 г. да поискат връщане на платения  данък общ доход за 2014 година. В същото време нямаме ръст на наетите по области в огромната част от бедните области (дори напротив), а средната заплата там се вдига. Тоест, може да се спекулира, че биват освобождавани работници, или че те минават в сивия сектор. Предстоящото публикуване на данните за заетите на регионално ниво, според наблюдението на домакинствата, ще позволи по-нататъшното разглеждане на този въпрос.

Подобна значителна негативна корелация между тези два фактора – покачването на заплащането в областите и ефектът върху доходите в местата, където трудът не е толкова добре заплатен, се наблюдава за пръв път от началото на кризата. Това може да е признак за достигането на границата на възможностите на бизнеса в някои области да заплаща по-високо минимално възнаграждение. Въпреки че данните за наблюдението на работната сила дават известна надежда, че повишението на минималната работна заплата е било понесено сравнително добре, всяко последващо увеличение трябва да бъде обект на внимателен анализ на случващото се на пазара на труда в по-малките области.