Новата инфлационна действителност

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Инфлацията през юли и август достигна 3,5% на годишна база – ниво, позабравено за страната в последните няколко години. Последно инфлация от порядъка на 3-4% беше отчетена в началото на 2013 г., преди икономиката да „се гмурне” в близо 2,5 годишен период на дефлация, т.е. общ спад на цените. Все пак, в по-дългосрочна перспектива инфлация от 3-4% в никакъв случай не е рекордно високо ниво за българската икономика, дори и в периода след последната криза. В периода между 2009-2012 година годишната инфлация се движеше около тези нива и дори ги надхвърляше.

Основният проинфлационен фактор в действие в последните месеци са международните цени на петрола, които „се просмукват” както в местните цени на горивата, така и в цените на повечето стоки и услуги през повишените транспортните разходи. Друг проблем е, че вътрешните цени на природния газ са обвързани с международните на петрола и така покачването на вторите означава и поскъпване на газта. От началото на годината цените на газта на Булгаргаз растат стабилно - повишението от 1 януари беше с 2,75%, от 1 април тя се покачи с още 2,6%, а на 1 юли поскъпването беше с 10,81%. Сега Булгаргаз е изпратил ново предложение за увеличение на цените на газта от октомври. По последна информация КЕВР няма разногласия с Булгаргаз и ще одобри ръстът да е с близо 14%, както е поискана и от самата газова компания. Между другото, покачването на цените на газта от юли с близо 11% и сега с очакваните 14% (на 25-ти септември ще се вземе решението от КЕВР), означава, че потребителите на парно тепърва ще усетят и двете увеличения накуп (които кумулативно са около 27%) от новия отоплителен сезон. Обикновено, около 70%-80% от ръста при цените на газта се пренася и върху цените на парното, т.е. около 20% поскъпване на парното не биха били изненада (разбира се, конкретните разчети за всяка топлофикация зависят от точния процент на входния ресурс газ, наличието на когенерация, ефективността на компанията и други съображения).

Не стигат горивата и отоплението, ами и реколтата на зърнените култури и конкретно на пшеницата тази есен не е добра заради дъждовния сезон. Това, заедно с увеличените разходи за природен газ и горива на производителите ще се отрази и на места вече се отразява на цените на хляба. Макар и статистиката на НСИ да показва стабилна инфлация между 2-3% на годишна база при хляба и хлебните изделия от средата на 2017 насам (до август 2018),  от Националния съюз на хлебопекарите и сладкарите наскоро потвърдиха, че поскъпването вече се случва от началото на месеца в отделни части на страната и вероятно ще има и нов кръг на поскъпване в следващите дни заради по-високите цени на брашното.

Предвид високата обществена чувствителност на цените на хляба, в темата веднага влезе и министърът на земеделието и храните Румен Порожанов, който излезе с идеята към търговските вериги да продават хляба без печалба. Доколкото се разбра и от интервюта на самия министър, вече са правени срещи с представителни на веригите, на които е апелирано към тях да не начисляват търговска надценка на хляба. Това предложение, освен че демонстрира липсата на базови знания как работи една икономика, може да се осъществи при следните условия:

1/ масов фалит на всички други търговци на хляб, които не са търговски вериги;

2/ прехвърляне на липсващата надценка/печалба от продажбата на хляб към други стоки и услуги, продавани от веригите, т.е. отново по-висока инфлация, но през други елементи в потребителската кошница;

3/ риск от картелизация на основните играчи в търговията  на дребно, т.нар. формати за модерна търговия в продажбите на храни.

Всички тези последствия със сигурност ще навредят на пазара и на конкуренцията. Всъщност всякакви опити да се ограничава ръст на цени на пазарни стоки и услуги от правителството се е провалял с гръм и трясък всеки път в стопанската история, без изключение. Идеята на министъра всъщност е на крачка от налагането на таван на цените на хляба. В историята има много примери на такива решения, които рано или късно водят до изчезването на съответната стока от официалния пазар и в най-добрия случай – появата ѝ в ограничени количества на черния пазар на действителната ѝ, далеч по-висока цена. Това пък е водило до масов глад и дори гладна смърт сред по-бедните, които не могат да си позволят да купуват на паралелния пазар. 

Ако правителството иска да помогне на тези, които страдат от инфлацията, единственото разумно нещо, което може да направи, е да използва лостовете на социалното подпомагане и да насочи социални помощи към най-нуждаещите се. Трябва да се има предвид все пак, че инфлация от 3,5% спрямо миналата година е далеч под средния темп на нарастване на заплатите на работещите - между 6 и 9% през първите шест месеца на тази година (на годишна база). Това ще рече, че повечето работещи не виждат понижаване на реалните си трудови доходи, напротив - те все още могат да си позволят да увеличават потреблението си. При пенсионерите средното увеличение на пенсиите с 3,8% също до момента компенсира инфлацията, макар и да означава, че техните реални доходи ще останат де факто без промяна.

Противодействието на ефектите от пазарни промени в цените върху доходите на най-бедните може да се постигне единствено и само през инструментите на социалната политика. Всичко друго е популизъм и неразбиране на икономическите процеси. Като говорим за икономически процеси, инфлацията е много възможно да прехвърли 4-те процента през следващите месеци както заради очакваните по-нататъшни повишения в цените на хляба и хлебните изделия, така и заради предстоящото поредно покачване на цените на газа и очакваното му отражение върху цените на парното. Вероятно и ефектите от горивата все още продължават да се разпростират върху цените на редица стоки и услуги. Така че инфлацията нищо чудно да продължи да пълзи нагоре, а това, което държавата може да направи, е да подобри условията за правене на бизнес. Така икономиката ще расте по-бързо, заедно с нея – и доходите.