Служебен популизъм за повишаване на минималните заплати и осигурителни доходи
Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
В началото на седмицата служебният министър на труда и социалната политика Йордан Христосков заяви, че минималната работна заплата (МРЗ) и минималните осигурителни доходи (МОД) ще се увеличат. Той също призова работодателите и синдикатите да постигнат договорености за нови стойности на минималните осигурителни доходи; в противен случай следващата година те ще се увеличават административно.
От приемането на МОД през 2003 г. (чиято основна цел беше да се намали сивата икономика), те в общия случай се договарят от представители на синдикатите и работодателите в различните икономически дейности. За браншовете, в които липсват такива споразумения, независимо дали поради това, че организациите не са постигнали съгласие или поради липса на работодателска или синдикална организация в бранша, практиката е различна. В някои от тези браншове се налага административно увеличение на МОД от страна на министъра на труда, като размерът на увеличението е равен на средния ръст в секторите, в които е постигнато споразумение. В други браншове минималните доходи остават непроменени.
За първи път през 2013 година възможността за административно повишаване на МОД не беше използвана и нивата им останаха непроменени в сектори без постигнато споразумение. През 2014 г. се случи същото основно заради срива на пазара на труда през последните няколко години. Вече сме описвали процедурата по определянето на МОД - тя е изключително неясна, представителността на страните в преговорите често е недоказуема, а решенията за споразумение в много случаи са субективни и не отразяват икономическата ситуация. Един хубав пример за това е случаят с МОД на пчеларите, където след подписване на споразумение МОД се повишават със сериозна стъпка през 2012 г. – при средно увеличение от 4,5% за всички икономически дейности, МОД за пчеларите скачат с над 20%. След трудна година за пчеларите и фалити в сектора, браншовите организации явно осъзнават, че подобни високи прагове са нереалистични и постигат споразумение за намаляване на МОД с около 15% през 2013 г. при увеличение от 3,3% в останалите икономически дейности. Това е и единственият случай на намаляване на МОД в икономическа дейност.
Логично МОД имат сериозно влияние върху икономиката и пазара на труда и е крайно време тяхното промяна да се прави по-внимателно, като се отчитат регионалните различия и очакваните ефекти върху формалната заетост и заетостта изобщо. Трябва да припомним, че МОД и МРЗ в България са критикувани от редица международни институции. В началото на годината в специален доклад за България Европейската комисия ясно посочва, че „Темпът на покачването на цената на единица труд е намалял, но ръстът на заплатите продължава да изпреварва ръста на производителността. Минималните трудови възнаграждения и в частност минималните осигурителни прагове са се увеличили значително през последните години, което застрашава заетостта на нискоквалифицираните работници”. Миналата година пък комисията отправи препоръка към България „да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи”. Няколко месеца по-късно и Международният валутен фонд отправи подобна препоръка, а именно, че „трябва да се разгледа също и ефектът върху заетостта от по-високите минимални заплати и минимални социално-осигурителни прагове”. Наскоро направихме и преглед на различни изследвания, които доказват, че административно определената минимална заплата влияе негативно на заетостта, особено сред младежите.
Излезлите миналата седмица данни за пазара на труда за второто тримесечие на годината (коментирахме ги) отново показват раздвижване на пазара на труда и постепенно намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта. Проблем остава младежката активност и ниската заетост на населението на възраст 15-24 г., които заедно с нискоквалифицираните са основни потърпевши от наличието и постоянното повишаване на МРЗ и МОД. Увеличаването на административно определените минимуми на заплащане и осигуряване имат реален шанс да убият скоростта на възстановяването на пазара на труда, особено в областите, където голяма част от наетите са на минимална заплата и се осигуряват близо до праговете. Вече показахме, че където заплатите бързат, наетите намаляват и това най-вероятно ще се потвърди още веднъж от началото на следващата година в случай, че има административно повишаване.
Вероятно тези въпроси ще се решават от следващото правителство, но не трябва да се забравя, че изкуственото помпане на заплатите и приходите от осигуровки просто води до по-ниска заетост и повече сива икономика.
