Тенденции и рекорди на пазара на труда в навечерието на 2020 г.

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Държавният бюджет за 2020 г. безспорно поставя фокус върху доходите. Покачването на заплатите в публичния сектор с 10%, ново по-сериозно увеличение на учителските заплати (+17%) и вдигане на пенсиите (+6,7%) са основните котви. На този фон обаче е важно да видим какви са по-дългите трендове и какви са последните развития на пазара на труда. Кой задава темпото в заплащането? Догонва ли частният сектор заплатите в обществения? Кои области поставиха рекордите през тази година?

Традиционно у нас средната заплата в обществения сектор е по-висока от тази в частния – следва да отчетен и сивия сектор в частния. Между 2001-2006 г. тази разлика е в рамките на 25-30% по-ниска заплата в частния сектор спрямо обществения. Ситуацията се променя след 2007-2008 г., когато ръстът на заплатите в частния сектор започва да изпреварва този в обществения. В тези две години (2007-2008) повишението на заплатите достига 25-30%, като е водено от частния сектор. Най-голямото повишение на заплатите в частния сектор (над 30% ръст) в последните 20 години у нас е в рекордната 2008 г., когато беше въведен и плоският данък.

Графика 1: Ръст на заплатите в обществения и частния сектор, 2001-2019 г.

Източник: НСИ

Макар частният сектор да губи много работни места в кризата, средната заплата продължава да се покачва, докато в обществения сектор настъпва затишие за 2-3 години. Така към 2012-2013 г. разликата в заплатите вече е в рамките на около 10% в полза на обществения сектор. След 2015 г. се наблюдава нова тенденция на набиращ сила ръст на заплатите – както в частния, така и в обществения сектор. Водещ обаче остава по-скоро частния сектор. За първите 9 месеца на 2019 г. разликата е малка, но все пак заплатите в обществения сектор нарастват с около 11%, докато тези в частния с 12%. Резултатът от всичко това е, че частният сектор най-накрая настигна обществения – разликата вече е в рамките на 1-2%, а през някои месеци частният сектор дори успява да излезе напред.

Графика 2: Разлика в средната заплата в частния и обществения сектор, 2000-2019 г.

Източник: НСИ

На този фон покачването с 10% на заплатите в обществения сектор не бива да ни изненадва. Правителството в случая не задава темпото, а по-скоро следва това на частния сектор.

По региони и сектори обаче не винаги е така.

Ударното покачване на заплатите на учителите например се отразява и през тази година образованието „бие“ другите сектори – заплатите в образованието нарастват с 15% за първите 9 месеца на годината спрямо около 10-11% в преработващата промишленост, например. На регионално ниво това ще направи учителската заплата по-привлекателна. Докато в София наетите в образованието получават с около 20% по-ниска заплата от средната за областта (данни са налични за 2017 г.), то в други области съотношението е обърнато – разликата може да достигне над 20% в полза на образованието в области като Видин, Велико Търново, Силистра, Сливен, Ямбол, Благоевград, Кюстендил и Хасково.

Последните данни за заетостта в регионите също дава интересни тенденции. Ефектът на столицата върху периферията вече е изключително видим. Докато преди 2 години София водеше по коефициент на заетост (15-64 г,.) с над 10 процентни пункта пред София област, днес картината е различна – област София „бие“ столицата по коефициент на заетост за четвърто поредно тримесечие. Рекордьорът по заетост обаче е друг. Тук трябва да направим уговорката, че най-вероятно има проблем с регионалната извадка в изследването на НСИ, защото данните за наетите лица, които идват от статистиката на предприятията не подкрепят чак такива ръстове. Въпреки това, за второто и третото тримесечие на 2019 г. по данните за работната сила на НСИ област Велико Търново постига коефициент на заетост (15-64 г.) от над 80%. Това реално е първата област в историята на страната, която регистрира подобни нива на заетост. На другата крайност е Монтана, която не просто има най-ниската заетост в страната (45,5% за трето тримесечие на 2019 г.), но и върви надолу, постигайки най-ниската си заетост за последните 20 г. Разликата е коефициентът на заетост между двете северни области е над 30 процентни пункта.

Графика 3: Коефициент на заетост (15-64 г.) в областите Велико Търново и Монтана, 2003-2019 г.

Източник: НСИ

Всичко казано дотук задава и очакванията за 2020 г.

Значим ръст в броя на заетите едва ли можем да очакваме, тъй като пазарът на труда така или иначе е на рекордни нива – през трето тримесечие на 2019 г. всички райони (без северозападен) постигат заетост (15-64 г.) от над 70%. По-забележим ръст на броя на заетите може да се очаква само при положителни развития в най-проблемните области. Водещата тема обаче ще бъдат заплатите, които логично вървят нагоре при тези нива на заетост. Нарастващите разходи за труд ще предопределят много от събитията в индустрията – както за чуждите, така и за българските компании. Родни компании от промишлеността, които досега бяха ориентирани около водещите икономически центрове, ще имат стимул да се насочват към по-бедните региони на страната.