Деликатните баланси на регулатора и министерствата

Снимка: http://www.dailymail.co.uk/

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Дългоочакваната Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници беше представена през миналата седмица, но вместо яснота, тя повдига повече въпроси. Може би най-тривиалният от тях е колко месеца са необходими за изготвянето на наредба от малко над 5 страници, която е придружена от мотиви, които могат да се обобщят в едно изречение: целта на наредбата е „да се запази конкурентоспособността на особено рискови предприятия и е разрешена като изключение”.

Първият проблем е, че новата наредба не отговаря на чл. 28 от Закона за нормативните актове, според който „проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, […] не се обсъжда от компетентния орган”. Мотивите съдържат единствено плах опит за отговаряне на последната точка, но не покриват останалите изисквания по чл. 28 ал. 2, включващи:

• причините, които налагат приемането;
• целите, които се поставят;
• финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
• очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
• анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Въвеждането на облекчения трябва да бъде претеглено срещу потенциалните негативни ефекти както за икономиката от повишените разходи на компаниите и намаляването на конкурентоспособността им, така и за електроенергийния сектор в резултат на по-ниското потребление. По-ниското потребление може да доведе до допълнително финансово напрежение и натиск за покачване на цените. Именно затова са мотивите към наредбата – за да обяснят необходимостта от въвеждането на дадена мярка и защо предлаганата мярка е по-добра от алтернативата да не се прави нищо. В идеалния вариант би следвало да има анализ на различни мерки и доказателства, че предлаганата политика е най-доброто решение, но дори и само на горното може да сме доволни на този етап.

Заедно с това следва да има и анализ на потенциалните компании, които могат да се възползват от облекченията. Анализът ще се базира на исторически данни за изминалите минимум 12 месеца, от които може да се оцени и потенциалния финансов ефект от въвеждането на облекченията и отражението му върху финансовото състояние на НЕК. Този анализ трябва да присъства както в мотивите към наредбата, така и в ценовото предложение на КЕВР, тъй като от него зависят цените както на регулирания, така и на свободния пазар, най-малкото заради цената за задължения към обществото.

По оценки на Министерството на енергетиката от облекченията ще се възползват около 30 компании, а финансовият ефект от тях възлиза на около 90 млн. лв. за ценовия период. Случайност или не, по-ниските приходи за НЕК от облекченията са близки до очакваното намаление на разходите му с около 97 млн. лв. в резултат на предоговарянето на дългосрочните договори с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. С други думи, дългоочакваното намаление на разходите на НЕК няма да доведе до финансовото му стабилизиране, а ще отиде за подпомагане на около 30 компании, които са едва 10% от всички големи компании в добивната и преработващата промишленост в страната по последни данни на НСИ за 2013.

Дори и всичко около приемането на наредбата да беше изрядно, без отговор остава един много важен въпрос – какъв ще е ефектът върху компаниите на свободния пазар, които не попадат в обхвата на наредбата и които ще плащат по-висока цена. Без съмнение те бяха в облагодетелствано положение по отношение на цената за задължения към обществото досега, тъй като тя беше значително по-ниска в сравнение с плащаната от потребителите на регулирания пазар. В същото време изравняването на двете цени чрез шоково увеличение на крайните разходи за електроенергия на компаниите с между 20-25% със сигурност не е добра идея, тъй като ще има същия ефект, в резултат на който около 30 компании получават облекчения – загуба на конкурентоспособност. Има ли основание, на което една шепа компании получават облекчения, а друга голяма част – не, и ако има, защо то не е публично? Има ли оценка на потенциалните ефекти от шоковото увеличение  и сравнение с алтернативата за плавен ръст върху икономиката и електроенергийния сектор, на чиято база да се вземе най-доброто, или най-малко лошото, възможно решение?

Според чл. 31, т. 7 от Закона за енергетиката преференциалните цени за електроенергия от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство трябвало да се разпределя „справедливо […] върху крайните клиенти на електрическа енергия, присъединени към електроенергийната система”. Тъй като тези цени не са свързани с различни разходи за отделните потребители, а по-скоро представляват цената за провежданата държавна политика в сектора, би следвало те да са равни за всички потребители. Ако са необходими изключения, би следвало да са аргументирани по гореописания ред. Досега потребителите на регулирания пазар плащаха по-висока цена за задължения към обществото в сравнение с потребителите на свободния пазар. Тя беше компенсирана с изкуствено ниски регулирани цени за АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, които не покриваха разходите за производство на електроенергия, в сравнение с цените на централите на свободния пазар. След като цената за задължения към обществото на регулирания пазар се понижава, не би ли следвало цената на АЕЦ „Козлодуй” ^[1] да се увеличи? Например организирания от АЕЦ търг за продажба на 876 ГВтч за календарната 2015 г. е с начална цена от 71,30 лв./МВтч, докато регулираната цена за АЕЦ е 29,03 лв./МВтч.

Като цяло ценовото предложение и обсъжданата наредба за облекчения за големите потребители на електроенергия се стреми към постигане на крехък баланс по отношение на бюджета на НЕК, но без да се съобразява с последиците от това. Цените за компаниите на свободния пазар се увеличават, но не за всички, а очакваното предоговаряне на дългосрочните договори с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 няма да стабилизира НЕК, а ще плати сметката за облекченията на една шепа компании. Те се отпускат поради опасения за загуба на конкурентоспособност в резултат на по-високите цени, но същото се отнася и за останалите компании на свободния пазар, макар и в по-малка степен. Цената за задължения към обществото на регулирания пазар се понижава, но въпреки това кръстосаното субсидиране продължава – АЕЦ „Козлодуй” продава над два пъти по-евтино на регулирания в сравнение със свободния пазар. Този деликатен баланс едва ли може да продължи вечно, а стабилизирането на сектора и ефектите от провежданата политика продължават да се отлагат.

[1] Ценовото предложение за юли 2015 – юни 2016 г. изключва ТЕЦ „Марица Изток 2” от регулирания пазар.