Чуждестранните работници и българската икономика

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика

Българската икономика изпрати третото тримесечие на 2017 г. с рекордно висока заетост, почти рекордно ниска безработица, нарастваща икономическа активност и невиждани от близо десетилетие темпове на увеличаване на средната работна заплата. В условията на сравнително добър икономически растеж е напълно нормално очакванията за 2018 г. да са позитивни, но съществуват фактори, които могат да възпрепятстват икономиката да разгърне пълния си потенциал. Водещ сред тях е увеличаващият се недостиг на трудов ресурс.

След успешния опит в сферата на летния туризъм, желание за облекчаване на условията на привличане на работници от чужбина беше заявено не само от асоциации в земеделието, но и от водещи работодателски организации, представляващи редица компании в преработващата промишленост. Последното не е изненадващо - според последните данни на Евростат относителният дял на индустриалните предприятия у нас, които посочват липсата на подходящи кадри като фактор, ограничаващ производството, достига рекордните 35% през третото тримесечие на 2017 г. Дори в годините преди кризата, когато безработицата беше по-ниска от отчетената през третото тримесечие на 2017 г., върховата стойност е едва 25%. Най-просто казано: българските индустриални предприятия ни казват, че ако имаха необходимия човешки ресурс,  щяха да произвеждат повече (и щяха да изнасят повече), което означава, че икономиката ни в момента работи под своя пълен потенциал.

Забавянето или отказването на постъпили поръчки поради недостиг на хора е проблем не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план заради пропускането на възможности за търговски взаимоотношения с потенциално ключови контрагенти. Не трябва да забравяме, че както българските работници, така и българските предприятия имат достъп до чужди пазари. Това означава, че ограниченият капацитет оказва влияние както върху изпълнението на поръчки от чужбина, така и на такива от страната. Ако, например, българските текстилни предприятия не са в състояние да посрещнат голяма поръчка за ушиване на тениски, то дейността може спокойно да бъде прехвърлена към чуждестранна компания - срещу сходно качество и може би дори на по-ниска цена - по същия начин, по който чуждестранни IT компании прехвърлят дейности към България. Това оказва влияние не само по линия на нереализирани приходи за местните предприятия, но и по линия на по-малки приходи за бюджета. Наличността на трудов ресурс има значение и за чуждестранните инвестиции. Облекчаването на достъпа на граждани от страни извън ЕС до пазара на труда у нас може да доведе и до по-амбициозни проекти в страната ни, тъй като един от основните проблеми - недостигът на трудов ресурс, ще бъде омекотен.

Продължение: ТУК