Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика
„Силно се надявам, че няма да има поскъпване [на електроенергията], ако не се случи нещо”, обясни в края на октомври председателят на ДКЕВР. Месец по-късно „нещо” се случи. Това беше решение на ДКЕВР да отмени минималните параметри за предоговаряне на условията за изкупуване на електроенергия по дългосрочните договори с ТЕЦ Марица-изток 1 и 3, които бяха наложени с ценовото решение на комисията за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г.
От една страна решението е добро, защото дава възможност на НЕК най-накрая да започне преговори с двата ТЕЦ-а за предоговаряне на условията по дългосрочните договори и облекчаването на годишните задължения на държавната компания. От юни досега такива преговори не са водени заради отказ от страна на частните компании. Защо такива преговори не са водени по-рано, при положение, че ТЕЦ Марица-изток 3 влиза в експлоатация през 2009 г., а ТЕЦ Марица-изток 1 – през 2011 година, остава загадка. Предстои да видим кога ще бъде постигнато съгласие и дали ДКЕВР ще се съобрази с предоговорените условия или, както досега, ще определя цените на НЕК, без да взима предвид всички задължения на компанията.
От друга страна решението повдига въпрос, който стои на дневен ред още от юни 2014 г. – откъде НЕК ще намери средства, за да се разплати с двата ТЕЦ-а за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г.? Цената на НЕК за текущия ценови период е изчислена на база на приемането, че през него компанията ще изкупува електроенергията от:
С последното решение на ДКЕВР тези условия отпадат и тепърва започват преговори между НЕК и двата ТЕЦ-а, които не е ясно колко време ще продължат, но резултатите от тях със сигурност няма да се отнасят до сегашния ценови период. С други думи условията за намаляване на разходите на НЕК с 424 млн. лв., при които е определена цената на електроенергията, която НЕК продава, няма да бъдат изпълнени. Следователно или цената на НЕК ще бъде увеличена, така че да осигури допълнителни приходи в същия размер, или няма да бъде увеличена и дефицитът в системата ще бъде увеличен със същия размер. Предвид позицията на ДКЕВР най-вероятно ще се случи второто, което допълнително отдалечава системата от така бленуваното балансиране и изчистване на дефицитите в нея.
Към момента същата изглежда участта на втората част от „мерките” на ДКЕВР за намаляване на разходите на НЕК – намаляване на изкупуваната електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи с 50%, което ще спести 541 млн. лв. на НЕК. За да стане това възможно са необходими промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които да позволят на ДКЕВР „да определя ежегодни количества електрическа енергия, произведени от възобновяеми източници, които да бъдат изкупувани по преференциални цени” въз основа на потреблението в страната. Такива промени така и не бяха направени, а дори и да бъде променено законодателството, действието му не може да важи със задна дата. С други думи произведената електроенергия в периода от началото на юли 2014 до влизането в сила на законовите изменения трябва да се изкупи в пълен размер и по преференциални цени. От това следва, че разходите на НЕК ще се увеличат с до 541 млн. лв. в зависимост от датата на влизане в сила на законовите промени. Нов непредвиден разход, който, отново, или ще бъде компенсиран с по-високи цени на НЕК, или ще увеличи дефицита. За съжаление, най-вероятно отново става въпрос за втория сценарий.
Още при предложението на двете мерки в края на май т.г. беше ясно, че те не могат да доведат до предвижданите от ДКЕВР икономии от близо 1 млрд. лв. и ефективно работят в посока увеличаване на дефицита в системата, а не за намаляването му. Ако регулаторът и управляващите в страната имат желание най-накрая да си свърши работата и да намерят изход от ситуацията, в която се намира електроенергийният сектор, трябва да започнат да работят заедно, а не ДКЕВР да си измива ръцете с необходимост от законодателни промени, а изпълнителната власт – с ДКЕВР за грешни решения. Това, което е необходимо, е:
Всичко останало представлява половинчати решения и мерки за кърпене на дупки, много от които не са добре премислени и създават повече проблеми, отколкото нещо друго.