Пенсионната реформа от края на 2014: Оценка на потенциалните ефекти

Днес ИПИ и КС2 организираха пресконференция на тема "Пенсионната реформа от края на 2014: Оценка на потенциалните ефекти".

| презентация |

Текущо финансово състояние на държавното обществено осигуряване

Финансовото състояние на държавното обществено осигуряване (ДОО) е равносилно на фактически фалит: от 2009 г. насам дефицитът на ДОО превишава 50% от разходите. Основният виновник е най-големият фонд в ДОО, фонд „Пенсии”, който представлява първият стълб на пенсионната система. Дефицитът в 1-вия стълб достига 57,4% от разходите, т.е. приходите покриват едва 42,6% от разходите за пенсии от ДОО. Останалото се поема от централния бюджет.

Трансферите от централния бюджет към ДОО увеличават сериозно своята тежест последните години заради неблагоприятната демография, ранното пенсиониране и негативните ефекти от кризата върху официалната заетост. Трансферите от централния бюджет към ДОО нарастват тройно в периода между 2003 г. и 2013 г. – от 12,8% от всички разходи по републиканския бюджет през 2003 г. до 37,5% през 2013 г. Дефицитът в ДОО набъбва от 2,5% от БВП през 2003 г. до 5,9% през 2013 г. или далеч по-бързо от растежа на икономиката, което илюстрира неговата финансова неустойчивост.

„Реформата” от края на 2014 г.

Нарастващото бреме на разходопокривната система за бюджета периодично провокира идеи за реформи в пенсионното осигуряване. Това се случи и в края на 2014 г., когато само за седмица  бяха гласувани и приети фундаментални промени в пенсионноосигурителния модел на страната. Приетите поправки в Кодекса за социално осигуряване дават възможност на осигуряващите се във II-рия стълб на пенсионната система да прехвърлят натрупаните си партиди и бъдещите си вноски от частните фондове към НОИ.

Макар тези текстове да променят структурата на пенсионния модел, мотивите зад тях очевидно са фискални. Държавата изпитва сериозни затруднения с бюджета и търси формула за "доброволен" достъп до спестените пари в частните пенсионни фондове. Всеки лев, който пропътува разстоянието от частните фондове към НОИ, постига желания за бюджета резултат – да се свие, дори и малко, дефицитът със спестените пари на хората.

Очаквани ефекти от промените

Освен че бяха направено само за седмица, приетите промени в пенсионния модел не бяха придружени от какъвто и да е било разчет за очакваните ефекти. Предвид важността на пенсионната система, анализ на потенциалните въздействия при различни сценарии не е просто необходим, но и задължителен. Накратко, ефектите най-общо може да се групират по следния начин:

1/ Правно-конституционни ефекти

Правният ефект от преместването на средствата е промяната на тяхната собственост - от конституционно лични, те стават конституционно "на системата". Това безспорно повишава риска от последващи решения, които да "доразвият" идеята и процеса на превръщане на лични партиди във фискални буфери или направо в солидарни плащания. В случая правният ефект (т.е. промяната в правния статут) е водещ що се касае до структурата на пенсионната система и правата на осигурените лица.

2/ Икономически ефекти

Икономическите ефекти са функция от точния брой на лицата, които ще направят този избор, техните вноски до момента на преместването и техните бъдещи вноски. Логиката на пенсионната система показва, че този избор може да бъде частично рационален, тоест да бъдат преместени предимно партиди на лица, които имат относително малко натрупвания или дори неплащани вноски. Тези лица могат да рискуват, премествайки вноските си изцяло в солидарната система и надявайки се на по-висока пенсия от държавата, именно защото знаят, че нямат достатъчно натрупвания. 

2а/ Непосредствени ефекти за универсалните пенсионни фондове (УПФ) и НОИ

Към края на 2014 г. в УПФ има спестени над 6,6 млрд. лева, като осигурените лица са 3,4 млн. души. Проведено неотдавна социологическо проучване от Алфа Рисърч показва, че едва 3% от хората биха си прехвърлили средствата в НОИ. Проучването е проведено преди представянето на идеята за прехвърлянето на личните партиди не в ДОО на НОИ, а в Сребърния фонд. Предвид това, би било реалистично да се очаква, че при едно по-скорошно проучване, по-висок процент от хората биха декларирали намерение за преместване на личните си партиди в НОИ. Т.е. при един по-реалистичен сценарий може да се предположи, че поне 5% от хората ще вземат такова решение в рамките на първата година - това са 170 хил. лица.

Ефектът от преместените партиди в НОИ/Сребърния фонд би бил в рамките на максимум 330 млн. лв., което е равностойността на 5% от натрупаните до момента 6,6 млрд. лева в частните фондове. По-вероятно е тази сума да бъде доста по-ниска, около 200-250 млн. лв., тъй като е логично подобен избор да направят лицата с по-малки партиди. Те биха търсили по-висока пенсия от солидарната система поради малко натрупвания по личната си партида.

Освен преместването на партидите, ще последва и насочване на бъдещите вноски на преместилите се към НОИ. Ефектът в рамките на една година от евентуалния избор на тези 170 хил. лица би бил в рамките на 70 млн. лв. допълнителни приходи в НОИ. Това е около 1% от бюджета на НОИ за изплащане на пенсии в рамките на една година, тоест положителният ефект за дефицита на НОИ (равен на близо 5 млрд. лева) дори в краткосрочен план ще бъде незначителен.

2б/ Бъдещи ефекти за НОИ

В дългосрочен план ефектът върху дефицита на НОИ се очаква да е негативен, тъй като срещу прехвърлянето на партиди и вноски НОИ обещава пълна солидарна пенсия на лицата, направили този избор. В момента всеки лев, обещан от държавата като пенсия, тежи с над 50 стотинки на бюджета, тоест се покрива от всички данъкоплатци, а не от осигуровките. Пълната пенсия на тези 170 хил. лица след време би означавала по-голям дефицит в НОИ - тяхната пенсия (по текущите правила) ще тежи с близо 40% повече на НОИ, отколкото ако получаваха и втора пенсия. Това увеличение на пенсията от солидарния стълб ще бъде покрито от данъкоплатците в голямата си част.

Ефектът върху осигурените лица ще бъде загуба на спестявания и пълна зависимост от НОИ за направилите съответния избор. Те ще останат без пенсионни спестявания и ще тежат изцяло на следващото поколение. Настоящата реформа трансформира спестявания в буфери и текущи плащания, като дългосрочно залага допълнителен дефицит в солидарната система.

3/ Риск от разбиване на модела

Ключов въпрос около настоящата реформа и възможността за избор е опасността от допълнителни стъпки, които да разбият модела напълно. Неслучайно и Конституционният съд нарича подобни законодателни решения "антипазарни" и коментира, че "създават несигурност" и "очаквания за възможни други промени в тази насока". Очакваните по-нататъшни промени са в посока използване на Сребърния фонд (и прехвърлените партиди) за текущи пенсионни плащания, създаване на стимули за продължаващо прехвърляне на осигурени лица изцяло към НОИ и постепенно коригиране на текстовете, които дават опция за връщане в частни фондове.

Дългосрочният риск е от възникване на социално напрежение като резултат от насилственото разделение на обществото на две групи - такива с пенсионни спестявания и такива, които са изцяло зависими от НОИ. Пълната зависимост на вторите неизбежно ще доведе до засилващ се натиск спрямо първите да се откажат от личните си спестявания и да участват напълно в солидарния модел.