Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
На фона на бързия ръст на цените през второто тримесечие на 2022 г. основният въпрос, който си задават експертите и политиците, е дали доходите на населението успяват да догонят инфлацията или напротив - за първи път от десетилетия в България има реално обедняване. След като миналата седмица разгледахме динамиката на заплатите във връзка с тази на потребителските цени, тази се спираме и на промените на доходите и разходите на домакинствата през второто тримесечие. Въпреки че динамиката на пълната палитра на доходите дава по-малко еднозначен отговор на въпроса с реалното обедняване, те също са повод за притеснение, особено предвид прогнозите за продължаващ ръст на инфлацията.
Най-общо от последните данни за доходите можем да изведем няколко основни извода:
- Ръстът на средния доход на лице от домакинство през второто тримесечие е 16,5%. Същевременно средният темп на нарастване на потребителските цени на годишна база през месеците април, май и юни е бил 15,6%. С други думи, към средата на годината ръстът на доходите все още изпреварва този на инфлацията, но с много малко. Доколкото през юли годишният индекс на потребителски цени въпреки мерките, насочени към отделни стоки, достигна 17,3%, то не е изключено инфлацията през следващото тримесечие да надхвърли повишението на доходите.
- При доходите от различни източници се наблюдават много различни темпове на растеж. Докато ръстът при доходите от пенсии е 39%, то при тези от работна заплата повишението е със 7,7%, от самостоятелна заетост – с 1,7%. Ударното повишение на пенсиите през последната година води до значително надхвърляне на инфлацията при доходите на пенсионерите, но това не важи за работещите – тъкмо напротив, при тях повишението е два пъти по-малко от това на цените.
- Ръстът на доходите от социална помощ е 5,2% на годишна база. Въпреки че повишенията на пенсиите успяват да подкрепят долния край на доходната структура (повечето пенсионери се разполагат във 2-4 доходен децил), видимо липсват достатъчно мерки за повишение на доходите на най-бедните. В резултат домакинствата, които и преди са имали най-ограничени доходи, страдат най-много от ръста на цените, а тяхната покупателна способност се свива най-бързо. Това за пореден път сочи към острата нужда от преформулиране и по-прецизно таргетиране на социалните разходи към най-нуждаещите се.
- На фона на повишение на доходите с 16,5%, разходите растат със 17,8% на годишна база. С други думи възможностите за потребление на домакинствата се свиват. Това личи и в представените от НСИ промени в количествата консумирани стоки, където спад се наблюдава при хляба, зеленчуците, месото, млякото – почти всички основни сегменти на фундаменталното изхранване.
- Същевременно се променя и общата структура на разходите с повишение на дела на разходите за храна и транспорт. Домакинствата съкращават разходите си до стоките и услугите „от първа необходимост“, но именно при тях цените растат най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което допълнително ограничава възможностите за потребление.
Общият преглед на доходите и разходите на домакинствата сочи, че промените в икономическите условия и бързият ръст на потребителските цени имат значителен негативен ефект. От една страна работодателите са под натиск да увеличават заплатите на служителите си поне до темпа на повишение на цените, но от друга следващото правителство е изправено пред нелеката задача да предефинира социални политики така, че да подкрепи доходите на най-бедните.