Нов доклад на ИПИ: Капан на безработицата и стимулите за работа в България
Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика
Обезщетенията за безработица у нас са сред най-високите в ЕС
Резюме
Борбата с бедността е процес, който не може да подмине въпроса за стимулите на уязвимите групи за постигане на независим и достоен живот. Редица изследвания[1] показват ясно, че наличието на трудов доход е една от основните предпоставки за преодоляването на проблема с бедността. Интуитивно възниква въпросът защо голяма част от българите са икономически неактивни и дори не търсят възможности за заетост.
Отговорът може да бъде намерен само чрез анализ на въздействието, което данъчната, социалната и осигурителната политика имат върху стимулите за търсене на заетост, полагане на труд и достигане на лична икономическа независимост. Това е задължителен, но често пренебрегван момент при формирането на политиките за справяне с бедността.
Основен акцент в анализа е поставен върху капана на безработица, тъй като попадането в него се разглежда като една от основните предпоставки за последващо преминаване към ниска икономическа активност и/или невъзможност за повишаване на трудовия доход.
За България капанът на безработица през 2013 г. възлиза на 81,6%, като стойността му остава непроменена от 2011 г. насам. Това означава, че в състояние на заетост (и потенциално ниво на заплащане, равно на това преди да стане безработен), човек би получавал допълнителен доход в рамките на едва 18,4% от брутната си заплата, в сравнение с дохода, който получава като безработен. По този индикатор България се нарежда на 9-то място сред 27-те страни членки на ЕС, за които има сравними данни за 2013 година.
Взаимодействието между размера на обезщетенията за безработица и стимулите на безработните може да се разгледа и по друг начин – като се анализира каква част от чистата заплата на лицето бива замествана от обезщетенията.
Много от безработните лица в България нямат особен стимул да търсят възможности за заетост преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи за безработица. Една от причините за това е относително високият размер на обезщетенията за безработица у нас. Според специализирания Tax and Benefits Calculator на ЕК България има третия най-висок коефициент на заместване на нетния доход след Латвия и Люксембург (виж таблица). Ако едно лице у нас се е осигурявало на своите реални доходи в периода преди да стане безработно, то би получавало обезщетение за безработица, равняващо се на 77% от нетната му заплата при средно 55,6% за ЕС[2]. Дълготрайният престой извън пазара на труда не е в полза нито на гражданите, нито на осигурителната система. За част от български граждани този престой е осъзнат избор на „доброволна безработица” с единствена цел получаването на обезщетения.
В същото време, капанът на ниската икономическа активност и капанът на ниското възнаграждение за труд в България са сред най-ниските в ЕС. Този фактор би следвало да води до повишена активност при търсенето на възможности за навлизане или завръщане на пазара на труда, увеличаване на квалификацията и дохода или полагане на допълнителен труд от страна на работещите.
Фактът, че това не се случва (или поне не в достатъчна степен), е следствие от няколко основни фактора, между които:
- Високия дял на структурната безработица в страната. Структурната безработица, по дефиниция, е тази безработица, която произтича от разминаването между уменията (или липсата на такива) на безработните и търсените характеристики за свободните работни места. В един по-широк смисъл феноменът „структурна безработица“ има отношение не само към безработните (които по дефиниция са активно търсещи работа лица), но и към икономически неактивните лица. Липсата на вяра в икономически неактивните лица, че са способни да намерят работа, е един от факторите, който изначално предотвратява активното търсене на заетост.
- Териториалните дисбаланси, които не се взимат предвид при определянето на националните политики. Административното повишаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи са фактори, които оказват по-силен натиск върху заплатите в най-бедните области на страната и съответно ограничават търсенето на труд в тях.
Някои от възможните начини за намаляване на капана на безработица у нас са:
- Въвеждането на регресивен елемент, при който обезщетенията за безработица постепенно намаляват в периода на получаването им. Това би могло да спомогне за намаляването на стимулите за доброволна безработица.
- Намаление както на вноските във фонд „Безработица” на НОИ, така и на съвкупния размер на получаваните обезщетения при безработица. Свиване на съвкупния размер може да се постигне или като се съкрати периодът на получаване на обезщетения, или като се намалят самите месечни обезщетения, или като се комбинират и двете стъпки.
- Запазване на пълното или част от обезщетението за безработица при завръщане на работа преди изтичането на периода за неговото получаване. Това би увеличило както нетния доход след завръщане към работа, така и стимула за по-скорошно завръщане към заетост. Ако едно лице се завърне на работа, то би допринесло със своите данъци и осигуровки за приходите в данъчно-осигурителната система и би създавало добавен продукт за икономиката със своя труд.
Всеки от по-горе изброените варианти, както и различни комбинации от тях, би спомогнал за намаляването на капана на безработица и създаването на стимули за работещите за по-бързо завръщане на работа. В противен случай българската икономика и данъчно-осигурителната система ще продължат да губят от продължителния престой в безработица на редица лица, които се възползват от съществуващата система и не бързат да се върнат на работа.
За коментар по анализа: Явор Алексиев, икономист в ИПИ (02 952 62 66; yavor@ime.bg)
[1] За повече информация и анализи по проблемите с бедността в България, посетете сайта на проекта на ИПИ „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността”.
[2] Стойността за ЕС важи за втория месец от получаването на обезщетението. На седмия месец разликата е дори по-голяма – обезщетението в България продължава да се равнява на 77% от нетния доход на лицето в условията на заетост, докато в ЕС стойността е вече 43,7%. Разлика настъпва едва на тринадесетия месец, когато обезщетенията у нас, както и в още 11 европейски страни, биват преустановени. В останалите държави, обезщетенията за безработица продължават да бъдат отпускани, но вече заместват едва 25,8% от нетния доход.
