Предизвикателствата пред пазара на труда добиват по-ясен облик

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика

И през третото тримесечие на 2015 г. българската икономика е продължила да създава работни места. Въпреки това под повърхността на добрите данни все по-ясно прозират проблеми, които застрашават по-нататъшния ръст на заетостта. 

Икономическата активност спира да нараства

Третото тримесечие на 2015 г. е първото от края на 2011 г. насам, в което икономическата активност на населението в работоспособна възраст (15-64 г.) не се увеличава спрямо предходната година. Това означава, че икономически активните лица (заети + безработни) представляват същия дял от населението в периода юли-септември 2015 г., както през юли-септември 2014 г. Основната разлика е в разпределението – в сравнение с миналата година по това време през третото тримесечие на 2015 г. заетите са с 42,8 хиляди повече, а безработните – с 89,5 хиляди по-малко[1].

Графика 1: Изменение на коефициента на икономическа активност на населението на възраст 15-64 г. на годишна база (2007-2015 г.), процентни пункта

Източник: ИПИ

Тази тенденция не означава, че безработицата ще спре да намалява, а заетостта – да расте, но предполага ограничения пред по-нататъшното подобрение.

Този извод се налага по три причини: увеличаване на относителния дял на дългосрочно безработните[2], намаляваща икономическа активност сред младежите и задълбочаващите се структурни характеристики на безработицата. Тъй като за структурната безработица писахме съвсем скоро, тук ще се концентрираме върху другите два проблема.

Все по-голям дял от безработните са дългосрочно безработни

Лицата, които са безработни от 2 и повече години, съставляват все по-голям дял от общия брой на безработните лица. Този дял се увеличава от 24% през третото тримесечие на 2010 г. до над 43% през третото тримесечие на 2015 г. Това предполага по-бавен преход на текущо безработните към заетост, освен ако не станем свидетели на увеличаване на търсенето за нискоквалифициран труд (какъвто в огромната си част предлагат дългосрочно безработните). Шансовете на дългосрочно безработните да си намерят работа зависят и от повишаването на минималната работна заплата до 420 лв. от 1 януари 2015 г. Ако едно лице не е могло да си намери работа при минимална работна заплата от 310 лв. през 2013 г. и 340 лв. през 2014 г., шансовете му да го стори при 420 лв. през 2015 г. не изглеждат особено обещаващи.

Графика 2: Дял на безработните по продължителност на безработицата (2007-2015 г.), %

Източник: НСИ

Икономическата активност на младежите е ниска, а заетостта е на дъното

Преди три месеца изведохме ниската икономическа активност сред младежите като една от основните пречки за по-бързо увеличаване на заетостта в страната. Ако върху данните от Графика 1 (за промяната на коефициента на икономическа активност в икономиката) наложим данните за промяната на активността на младежите, виждаме, че от третото тримесечие на 2013 г. до третото тримесечие на 2015 г. тяхната икономическа активност спира да следва общите тенденции и започва рязко да намалява, като единственото изключение е първото тримесечие на 2015 г. (най-вероятно заради програмите за младежка заетост).  

Графика 3: Изменение на коефициента на икономическа активност на населението на възраст 15-64 г. и 15-24 г. на годишна база (2007-2015 г.), процентни пункта

Източник: НСИ

Младежите са важна група в случая (и тяхната ниска икономическа активност е проблем), защото именно те би трябвало да са носители на „новото” на пазара на труда. Те, обаче, са единствената възрастова група на пазара на труда, в която заетостта намалява през третото тримесечие на 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година.

Графика 4: Изменение на коефициента на заетост в различните възрастови групи през третото тримесечие на 2015 г. на годишна база, процентни пункта

Източник: НСИ

С други думи – широко прокламирания от МТСП спад на младежката безработица през последните година и половина се дължи не на това, че по-голяма част от младежите работят, а на намаляващата им икономическа активност (т.е. отказът им дори да търсят работа). Това се вижда и в данните за заетостта за предходни години. Второто и третото тримесечие на 2015 г. са най-слабите от 2006 г. насам по отношение на заетостта при младежите.

Графика 5: Коефициент на заетост при младежите (15-24 г.) по тримесечия (2006-2015), %

Източник: НСИ

Повишаването на младежката заетост и реинтеграцията на дългосрочно безработните на трудовия пазар са до известна степен уравнения с общ знаменател – наличието и качеството на образованието и покачващата се цена на труда. Въпреки че броят на дългосрочно безработните постепенно намалява, те съставляват все по-голям дял от хората, които все още са без работа. Младежите, от своя страна, на практика не участват в процеса на възстановяване на пазара на труда през последните две години.

Предвид прогнозите за по-бавен спад на безработицата след 2015 г., перспективите пред тези две групи не изглеждат обещаващи. Опитите на правителството да съчетае политиката за по-високи доходи с подкрепата на уязвимите групи на пазара на труда засега изглеждат обречени на провал.

[1] Разликата идва от спада в общия брой на населението в тази възрастова група поради негативните демографски тенденции. Всъщност, ако разгледаме населението на възраст над 15 г. като цяло (без горната граница от 65 г.), икономическата активност в страната дори спада с 0,3 процентни пункта в сравнение със същия период на миналата година.

[2] В случая разглеждаме дела на дългосрочно безработните от общия брой безработни, а не коефициентът на продължителна безработица, който НСИ публикува.