Имаме ли „План Б“?

Автор: Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика

Някак с лекота ежедневието започна да се запълва с обсъждане на летни почивки, цени на плажните чадъри, реколтата от череши и нареждане на публиката при концерти на открито. Върнаха се и традиционните скандали – от качеството на ремонтите в София до спасяването на закъсали футболни клубове. Накратко, усещането е за връщане към нормалност, вероятно насърчено и от няколко топли и слънчеви дни.

Наистина, това е логично, ако приемем пандемията и мерките, блокирали или затруднили обществения и стопанския живот, като някакъв еднократен неприятен епизод. При всички изречени клишета от типа „светът вече няма да е същият“,  доминиращият сценарий за икономиката е рязък спад, последван от ново начало и възстановяване. Очертанията на този разказ до голяма степен са повлияни от случилото се по-рано в Китай – блокиране, тежък шок, и после отваряне. Изглежда в Европа вървим по предписанията на този „наръчник“, включващи затваряне на училища, театри, магазини, ресторанти, в много страни - и забрани или сериозни ограничения за излизане от дома. Приемаме, че месец-два са достатъчни, здравната криза е преодоляна и мерките постепенно се разхлабват и премахват.

Прогнозите за икономиката и оценката на понесените щети – в България и в Европа - са пряко отражение на тези очаквания. Считаме например, че безработицата расте заради затворени търговски центрове, ресторанти, хотели, както и заради спрените поръчки в някои експортно-ориентирани индустриални предприятия. Следователно, когато мерките отпаднат тук, а търсенето в Европа се възстанови, част от хората бързо ще намерят нова работа. Правителството актуализира държавния бюджет за 2020 г. при допускане за рязък срив на икономиката през второто тримесечие и постепенно възстановяване след това, загуба на между 100 и 150 хил. работни места на годишна база, спад на износа на стоки с 13% и на услуги с 25%. Засега стратегията изглежда е преструктуриране на разходите където е възможно, така че увеличението им общо е около 1 млрд., а прогнозата за спад на приходите е 2,5 млрд. лева. Ако гледаме самите икономически мерки, те също са логични за този основен сценарий – отлагане на срокове за плащане на кредити, няколко месеца субсидия за запазване на заетост, компенсация за загубен доход на определен кръг лица, малки грантове, които да позволят оцеляване на микрофирми, по-лесен достъп до кредитиране за оборотни нужди. Общото е, че това са инструменти за осигуряване на нещо като мост – превеждат те над тясна пропаст или река, от твърда земя до твърда земя, от нормалност към нормалност.

Твърде е вероятно икономиката да следва точно този сценарий на възстановяване и не трябва да съдим гражданите, бизнеса и правителството, че се надяват на най-доброто. Но доколко имаме „План Б“ в случай, че нещата се развият иначе? Много фактори могат да объркат сметките. Да започнем оттам – в Европа вирусът не е изчезнал и това носи конкретни последици. Ако след няколко седмици броят на заразените рязко се повиши, правителството ще е под натиск да направи нещо и вероятно отново ще има забрана за публични събития, барове, ресторанти и т.н. Разликата с предишното затваряне обаче е голяма – тогава бизнесът и заетите имаха резерви, можеха временно да ползват отпуски, и най-важното - очакването тогава беше, че това е еднократен и кратък шок. Колко пъти може да се прилагат и отхлабват ограничителни мерки? Как изобщо функционират цели браншове, ако внезапно и начесто трябва да започват и прекратяват дейност. Наистина, миналата седмица имаше наплив по отворените наново барове и ресторанти – но при повишаване на новите заразени, и особено ако се установят клъстери, тръгнали от заведения, може да се създаде траен страх. Защо не допуснем, че е възможно дълбоко пренареждане на предпочитанията и това да наложи не временно, а дългосрочно свиване на бранша, с всички последици за по-ниски обороти, съкратени работни места и платени данъци? За туризма очакванията са за посещения на българи, късен летен сезон с чужденци, макар и по-малко от минали години, и след август-септември нещата се връщат към нормалното. Отварянето на границите обаче засега е далеч напред, все още почти всички държави налагат задължителната карантина след завръщане от чужбина за много страни, а предложеното от ЕК разхлабване на тези условия все още се обсъжда. Също така се разчита, че само да паднат забраните и чуждестранните туристи ще запишат почивка на българското крайбрежие, докато канцлерът Меркел директно призова германците да не планират пътувания в чужбина. Същевременно никой дори не дискутира съвсем реалния риск в курортите да се появят огнища на зараза и възможния ефект върху оставащите туристи. От своя страна се приема, че българите задължително ще отидат на море, но това едва ли е така, ако в следващите 1-2 месеца има нови пикове на заразени, връщане на ограниченията, дори само за някои градове, и така нататък. Накратко, летният сезон може да е пълна нула, а оттам - и очакваното раздвижване в сезонната заетост да не се случи. По веригата възниква и въпросът с какво ще погасят кредитите си хотелиерите след края на 2020 г., докогато се предвиждат (засега) разсрочванията.

Втора силна вълна на пандемията в Европа през есента също не е изключена. Ако има стотици хиляди случаи, държавите ще предприемат мерки, които отново ще блокират стопанската активност. Това ще е втори удар, сходен на сегашния – още едно тримесечие с поне 20% спад на икономиката, нова вълна безработни, нужда от нови субсидии, още спад в приходите в бюджета. Европейските заводи спират, това спира и поръчките за българската индустрия, и така по цялата верига на стойността. При затворени училища и детски градини отново имаме родители, които де факто трябва да спрат да работят, а отпуските вече са изчерпани. Отделно, трябва да се мисли за план за трайно преминаване към дистанционно обучение. В този сценарий нито е възможен есенен спа туризъм, нито стартира и зимен ски туризъм. Още един цикъл на липсващи работни места и нереализирани обороти, с които да се покриват кредите отвъд отсрочката, предвидена към момента. Ако при една вълна очаквахме спад на БВП от 6-7%, още една вълна дава 12-14% свиване на икономиката на годишна база. Такова нещо не помним от 1990 година, на практика сме в непозната територия.

Износът може да не стане бърз и мощен двигател на възстановяването, какъвто беше през 2010-2011 г. Италия е в тежка криза, причините са структурни и отпреди пандемията и ще трябва да започне дълбоки и болезнени реформи. Търговските войни може да станат по-интензивни, а страните от еврозоната, особено Германия, са силно зависими от възможността да изнасят машини и автомобили за САЩ и Китай. Да, заводите постепенно отварят, но изобщо не може да се приеме за даденост, че от есента започва растеж.

Не на последно място, дотук предполагахме, че само правителствените ограничителни мерки затварят производството. Какво обаче става, ако всяка седмица в различни предприятия се появяват огнища? Как работи бизнесът, ако половината от служителите са болни или в карантина? А как ще реагират здравите, ще искат ли да продължат да работят? Колко ще струват болничните на НОИ?

Всички тези рискове изискват „План Б“, но той не може да включва същите мерки, като досегашния, и удължаването им за няколко месеца повече. Сега пазим заетост при работодатели, защото искаме да съхраним квалифицирана работна ръка и опит в предприятия, които очакваме, след кратка криза, да се върнат към предишната си дейност; същата е логиката и за временна отсрочка на плащания на кредити. Разходите за финансиране на временно увеличение на безработицата и еднократен спад на приходите са управляеми без голяма промяна в бюджетната политика. Ако обаче „живот с вируса“ означава именно нови неблагоприятни развития, няма никакъв здрав смисъл да се правят опити и да се хвърлят пари и усилия за съхранение на сегашната структура на икономиката. Тогава трябва дълбока и вероятно болезнена промяна, някои сектори трайно ще трябва да се свият, а мерките трябва да се насочат към новите успешни бизнеси, които да са двигател на растеж и нови работни места. Всичко това трябва да се мисли в ситуация на сриващи се приходи в бюджета, но нарастващи искания за държавна помощ. И понеже дефицитът не може да расте безкрайно, ще трябват тежки решения за смяна на приоритетите в разходната част.   

Статията е публикувана за първи път във вестник "Сега" на 18 май 2020 г.