Данъчните промени са насочени към администрацията, а не към икономиката

Далеч преди обсъждането на бюджета за 2018 г., което е съпътствано с промени в данъчното законодателство, правителството публикува набор от данъчни изменения, които са в духа на две стари и утвърдени порочни практики. Първата е законодателните промени, засягащи няколко закона, да са част от преходните и заключителните разпоредби на един закон. Така тази година с изменения на Закона за ДДС се правят промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството, Закона за ограничаване на плащанията в брой. Дори причината на част от промените да е съгласуване с други текстове, които се променят, по-голямата част от измененията не са от такъв характер и заслужават отделно обсъждане.

Втората порочна практика е измененията в данъчното законодателство да са с цел улесняване работата на администрацията, а не тази на бизнеса. В мотивите към законопроекта само веднъж се споменава намаляването на административната тежест и то касае частен случай, а не общия ред за плащане на данъци. Това е странно по поне две причини. Първата е, че намаляването на административната тежест е залегнало в управленската програма на правителството. Иронията е в това, че една от целите е „Преодоляване на проблема с често изменящото се законодателство като източник на несигурност в икономическата среда”, а за поредна година виждаме, че се правят редица изменения в данъчните закони, които променят правилата за деклариране и плащане на данъци (покрай другите промени).

Втората причина е, че България е на последно място в ЕС по отношение на плащането на данъци, според класацията на Световната банка Doing Business. Както се вижда от следващата таблица броят на данъчните плащания, както и необходимото време за тях, са изключително високи на фона на други страни от ЕС. Същевременно необходимото време за възстановяване и/или доплащане на данък (ДДС/корпоративно подоходно облагане) е най-високо в България, което допълнително утежнява процеса около плащане на данъците.

Таблица 1: Процедури и необходимо време за плащане на данъци

Източник: Doing Business 2017

Таблица 2 показва и къде се крият основните трудности в случая с България – плащане на социални осигуровки, внасяне на ДДС, възстановяване на ДДС и данъчните проверки, свързани с корпоративното подоходно облагане. Единствено необходимото време за плащане на корпоративното подоходно облагане е сравнимо с останалите страни, но пък евентуална последваща проверка протича доста по-трудно, което утежнява целия процес.

Работодателите в България отделят два пъти повече време за плащане на осигуровки в сравнение с административно тромавата Германия, а в сравнение с Естония – осем пъти повече. Вместо мерки за намаляване на тази тежест, управляващите предлагат свиване на сроковете, в които компаниите следва да подават декларации към данъчните органи. При внасянето на ДДС разликите с другите страни също са големи, а то е допълнително утежнено и от тромав процес по възстановяване на данъчния кредит. Още в началото на миналата година ИПИ писа за реформа при администрирането на ДДС, която би облекчила както бизнеса, така и данъчната администрация. На фона на слабите резултати в международните класации и ангажимента за намаляване на административната тежест би следвало това да е един от приоритетите при измененията в данъчното законодателство, но, за съжаление, промените отново обслужват администрацията, а не икономиката като цяло.

Таблица 2: Необходимо време (часове) за плащане на съответните данъци и индекс на времето за възстановяване и/или доплащане на данък - ДДС/КПО

Източник: Doing Business 2017

Както бизнесът не съществува самоцелно, а предлага стоки и услуги, а оттам зависи от своите клиенти, така и администрацията не съществува самоцелно и би трябвало работата ѝ да е в услуга на икономиката, а не да ѝ пречи. Улесняването и оптимизирането на работата на администрацията не може да е крайна цел на законодателните промени, а е единствено инструмент, който да намали разходите на държавата и да улесни бизнеса в неговото задължение за отчетност пред тази администрация. Защото бизнес без администрация може да има, но администрация без бизнес – не.