Необходима е здрава икономическа основа, върху която да се надгражда

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Въвеждане на диференцирани ставки на ДДС в България не е нова идея и неведнъж сме изразявали резерви относно постигане на поставените цели, а именно – намаляване на крайните цени, по-високо потребление и ръст в печалбите на компаниите. През изминалата седмица правителството предложи нов[1] кръг дейности, за които да се прилага диференцирана ставка на ДДС от 9% – заведения за хранене и развлечения. Това създава поне три основни проблема. Първият е, че нито е ясно каква цел се преследва с тази мярка, нито дали има по-добър инструмент за постигането ѝ.

Ако мярката цели да насърчи потреблението, то е малко вероятно да постигне желания ефект по ред причини:

1) В резултат на продължаване на някои противоепидемични мерки за спазване на дистанция, капацитетът на заведенията ще бъде намален.

2) Ограниченията за международен транспорт най-вероятно ще се запазят под някаква форма, независимо от обсъжданите от Европейската комисия мерки, което се отнася както за българи, пътуващи в чужбина, така и за чуждестранни туристи, идващи в България.

С други думи, колкото и да се намали ДДС, това няма да компенсира загубата на чуждестранни туристи. От друга страна, дори и ДДС да остане непроменен всеки, които е планирал почивка в чужбина, най-вероятно ще почива на български курорт.

Следващият, и може би най-сериозен фактор за намаляване на търсенето, няма нищо общо със самите ограничения, а е резултат от промяна в потребителското поведение – страх от зараза и избягване на места с много хора. Това не зависи от цената на услугата, а от доверието на потребителите, че тя е безопасна.

Ако мярката цели да осигури финансова подкрепа на бизнесите, на теория, това няма как да стане, защото ДДС е потребителски данък и не оказва влияние върху финансовото състояние на компаниите, освен по линия на разходите за администрирането му. Редица изследвания и историческия опит обаче показват, че намаляването на ДДС не се прехвърля изцяло върху крайните цени, а се разпределя между потребителите, търговците и доставчиците, което оборва почти изцяло идеята, че подобна мярка може да стимулира потреблението.

Вторият проблем е, че след като се даде веднъж преференция за един сектор, всички останали ще поискат такава и предложенията не закъсняха – малко по-късно премиерът обяви, че намаление ще има и на ставката за книги, а ДПС предлагат да се добавят и детски храни и фармацевтични продукти. Въпрос на време е и други сектори да поискат същото защото или са били засегнати от кризата – търговски центрове, магазините в търговските центрове, фитнеси, представления и др., или са важни за потребителите – храни, лекарства, фитнеси, представления и др.

Третият проблем е, поне засега, с доста неясните параметри за обхвата и технологията на прилагане на предложената преференция. Така например, изглежда граничеща с абсурда идеята за данъчно облекчение на консумацията на алкохол – с която иначе се борим чрез забрани за реклами, продажби на непълнолетни, с високи акцизи и др. Също така към момента предложението предвижда в привилегирован режим да се поставят не стоки и услуги, а търговски обекти – означава ли това, че всичко, което продава един ресторант или бар ще се облага с 9% ДДС? Ами ако заведението реши да продава цигари, също стока, чието потребление се опитваме да ограничим, те също ли ще се облагат с 9% ДДС? Такъв режим отваря и огромна пролука за злоупотреба чрез неправомерно възстановяване на данъчен кредит и фискалният контрол вероятно ще бъде изключително труден.

Накрая, нека още веднъж припомним, че създаването на публични блага и постигането на управленски приоритети се преследва с разходната политика. Качеството на обществените услуги, независимо дали говорим за утвърждаване на върховенство на правото и гарантиране на личните свободи, собствеността и договорите, достъп до образование, безопасни храни и социална подкрепа на лица в неравностойно положение и т.н., е въпрос най-вече на създаване на ефективни модели за тяхното финансиране. От своя страна, данъците са инструментът за постигане на тези приоритети – с тях се осигуряват необходимите средства за финансиране на разходните програми. Добрата данъчна система – навсякъде по света, но особено в отворена и догонваща икономика като българската – е тази, която успява ефективно да събира определените данъци, като, едновременно с това, в най-малка степен изкривява стимулите за спестяване, иновация, инвестиции и труд. Тази промяна, макар на пръв поглед да изглежда със сравнително ограничен ефект, представлява изменение на цялата философия на данъчната система в страната. Досега, данъчната политика залага на два основни стълба – шриока данъчна основа и минимален брой изключения, които позволяват поддържане на ниски ставки, от една страна, и стимулиране на заетост и инвестиции чрез по-ниски преки данъци, за сметка на данъците върху потреблението. Въвеждането на недообмислени данъчни привилегии бързо ще доведат до влошаване в бюджетното салдо, както се видя при предходната криза и както стана ясно от изказвания от няколко министерства, че няма да има намаляване на разходите. Това е в допълнение на намалението на приходите и ръста на някои разходи в резултат на ефектите от пандемията. Резултатът ще е натиск за въвеждане на нови данъци или увеличаване на ставките на настоящите, включително ДДС, който единствено ще се увеличава с новите искания за нови облекчения за други сектори.

За разлика от предната криза, този път бяха въведени редица механизми за запазване на заетост и осигуряване на подкрепа на домакинствата, така че загубата на покупателна способност да е минимална. Заедно с това бяха предприети мерки за осигуряване на ликвидна подкрепа на бизнеса, включително чрез възможност за предоговаряне на условията по съществуващи кредити. В тази ситуация не са необходими мерки за стимулиране на търсенето, тъй като намалението му се дължи повече на съзнателен избор от страна на потребителите и в по-малка степен на липса на средства. Ако пък се търси нов механизъм за подкрепа на компаниите, както в сектора, така и на останалата част на икономиката, по-добре е да се увеличи прага за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, както ИПИ вече е предлагал .

За справяне с настоящата ситуация вече бяха приложени редица механизми – мярката 60/40, кредитите за оборотни средства от ББР и Фонда на фондовете и т.н., до които имат достъп всички сектори, включително туризма. Настоящата криза и идеален момент за търсене на принципни решения (какъвто беше случаят с еволюцията на данъчната система) за това как икономиката да работи по-добре. Това означава да се търсят общи облекчения, а не такива само за един сектор, като вдигане на прага за регистрация по ДДС,  намаляване или премахване на данъци и такси и, може би по-важното, да не се компроментират доказано работещи системи. Следващата стъпка може да включва и създаване на нови механизми за подкрепа, които обаче са насочени към бъдещето и повишаването на конкурентоспособността на икономиката в следващите години, а не такива, които се явяват като патерица за сегашното ѝ състояние.