Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика
След години на десетки законодателни изменения, които естествено водят не само до законодателна несигурност, но и до грешки, поправяни с нови законодателни промени, в края на 2016 г. бе прието задължението законодателната дейност на Народното събрание и Министерския съвет да включва оценка на въздействието от предлаганите промени. Това бе направено с изменения с Закона за нормативните актове, който влезе в сила през ноември 2016 г. През септември тази година Националният център за парламентарни изследвания (НЦПИ) публикува доклад за законодателната дейност през първата сесия на Народното събрание, а резултатите не са особено впечатляващи.
Продължава да се наблюдава формално изпълнение на изискванията за съдържание на оценката на въздействие, която, според авторите на доклада, не се възприема като инструмент за вземане на информирано решение, а като поредното административно изискване, затрудняващо законодателния процес. Като основните слабости са посочени:
- „Дефинирането на проблемите и предлаганите решения не са следствие от извършена оценка на въздействието [каквото е изискването в Закона за нормативните актове], а самите оценки на въздействието са приспособени към вече избрани решения”;
- Липса на информация за проведени обществени обсъждания и резултатите от тях;
- Липса на обобщение на становищата и мненията по законопроектите от заинтересованите страни;
- Оценки на въздействието, изготвени на база на данни от проведени научни и други изследвания, са по-скоро изключения.
В близо 90% от мотивите към законопроектите са идентифицирани заинтересованите групи, но само 5% от всички законопроекти включват информация за проведени консултации с тях. Още през 2009 г. Министерският съвет приема „Стандарти за провеждане на обществени консултации”, но от доклада на НЦПИ става ясно, че осем години по-късно те също са по-скоро формалност, отколкото инструмент за взимане на информирано решение.
Друга слабост е липсата на достатъчна отчетност и прозрачност, като в около 93% от внесените законопроекти липсват:
- Изисквания за периодично публикуване на резултати от предлаганите промени;
- Изисквания за отчитане на изразходваните средства спрямо постигнатите резултати (ефикасност);
- Мерки за информиране на гражданите относно постигнатите резултати.
Освен нежеланието за обсъждане на предлаганите промени със заинтересованите групи и липсата на прозрачност при прилагането на промените, няма достатъчно информация за сроковете, в които се очаква да бъдат постигнати поставените цели. При 76% от законопроектите изцяло липсва времева рамка, а при около 12% тя обхваща само част от целите. Големият процент се дължи основно на внесените законопроекти от народни представители, като при 84% от тях липсват срокове в сравнение с около 33% от внесените от Министерски съвет.
Към това се прибавя и липсата на оценка за необходимите финансови средства за прилагане на новата законова уредба. Едва около 7% от внесените законопроекти включват подробна или обща оценка на необходимите средства, а около 75% са лишени от такава оценка. Останалите около 19% посочват, че не са необходими допълнителни средства.
От заключенията на доклада може да се направи кратко обобщение на законодателната дейност на настоящия парламент до момента:
- тя е непрозрачна;
- лишена е от ясна аргументация (в повечето случаи такава се добавя едва след изготвяне на законопроектите);
- не е съобразена със заинтересованите групи, които са и обект на законодателната промяна и няма оценка за ефекта върху нея;
- не е ясно кога ще бъдат постигнати желаните резултати от нея и няма информация колко ще струва това.
Това е като да организирате задължителна почивка за вас и всички ваши роднини, без да сте се съобразили дали дестинацията е по вкуса им и без яснота кога ще се състои и колко ще струва. Все пак подобни проблеми са нормални в настоящия начален етап от навлизането на изискването за оценка на въздействието в законодателния процес. От друга страна споменатите „Стандарти за провеждане на обществени консултации” са въведени още през 2009 г., а продължават да са повече формалност, отколкото нещо, което реално се предлага. С други думи проблемите при взимането на информирани решения изглежда, че не са толкова резултат от малкото време, през което се прилага оценката на въздействието, колкото от липса на желание.
