Към отмяна на плоския данък

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

След като депутатите от управляващото мнозинство през миналата седмица приеха на второ четене в бюджетна комисия недомислената идея за въвеждане на т.нар. необлагаем минимум [1]  в  плоския 10% данък върху доходите, Институтът за пазарна икономика отново обръща внимание защо това е една много вредна стъпка, която опорочава замисъла зад плоския данък и открива пътя към отмяната му.

На първо място, след въвеждане на така наречения необлагаем минимум в данъка той повече не би могъл да се нарича плосък, тъй като де факто ще съдържа прогресивна скала от две ставки – 0% за тези с брутни доходи до 340 лева на месец или 4080 лева на година и 10% за всички останали.  

По-големият проблем, обаче, се крие в огромния стимул за деклариране на минимална заплата за тези, които взимат заплати над минимума. Този стимул има икономическо измерение, а именно – т.нар. пределната данъчна ставка, която де факто представлява дължимия данък за 1 лев допълнителен доход. Колкото по-голяма е тази пределна ставка, толкова по-силен е стимулът за укриване на доходи.

В случая с необлагаем минимум имаме следната ситуация: ако декларираш 340 лева брутен доход  на месец, данъкът е 0%. Но ако взимаш заплата от 341 лева на месец, то вече ще трябва да платиш 10% върху цялата сума, а именно 356,41 лева или над една допълнителна заплата за цялата година (след приспадане на осигуровките). По този начин пределната данъчна ставка за този допълнителен доход от само 1 лев на месец става умопомрачителните 2970% (изчислени като %-тното отношение между данъка от 356,41 и допълнителният доход от 12 лева на година над минималната заплата от 340 лева). При месечна заплата от, например, 350 лева, пределната данъчна ставка на допълнителния доход от 10 лева на месец (120 на година) става 304,85%.  

И за неикономисти е ясно, че с такъв силен негативен стимул да се декларират заплати, които  са 50-100 лева над минималната, загубите от приходи за бюджета ще са доста по-големи от сметките на правителството. Наистина, ако от мярката се възползват около 400,000 души, които в момента взимат до 340 лева, тогава загубеният годишен приход за бюджета е около 140 млн. лева. Но никой не прави сметка колко ще е истинската загуба, ако се направи обоснованото предположение, че част (може би голяма част) от тези, които взимат между 340 и 400-450 лева, също ще са особено силно мотивирани да декларират минимален доход, за да не плащат данък. Хора с по-високи доходи от 400-450 лева също вече ще имат стимул да декларират по-ниски доходи.

Да не говорим, че при една такава динамична сметка трябва да се отчете и кумулативният ефект от няколко политики, които влизат в сила от следващата година и създават повече от един стимул за неплащане на данъци и осигуровки. Освен въвеждането на т.нар. необлагаем минимум,  от следващата година отново се вдига максималният осигурителен доход от 2200 до 2400 лева на месец – мярка, която също работи в посока преминаване в сивата икономика и деклариране на по-ниски от реалните или дори никакви доходи. В същото време се увеличават майчинските за втората година от отглеждане на деца, които създават стимул майките да не се бързат да се връщат на работа, увеличават се и други социални помощи, а дори и плахата реформа в пенсионната система за постепенно увеличаване на изискуемия стаж и възраст за пенсиониране се „замразява” (разбирай, засега се отменя). Да не забравим, че отново се увеличават минималната работна заплата (от 310 на 340 лева) и минималните осигурителни прагове, което увеличава разходите за труд на работодателите и също е една добра причина да се премине в сивия сектор, особено за малки фирми в трудоемки отрасли с ниска добавена стойност.

Като цяло, картината от социалните и данъчните политики за следващата година е следната – създават се по-силни стимули да не се работи, да се декларират ниски или никакви доходи и да се разчита на социалните системи. Закон номер едно в икономиката е, че икономическите агенти (индивиди, фирми) реагират на стимули – каквито стимулите, такава и реакцията. Предвид новите и по-силни стимули за деклариране на ниски или никакви доходи, не-работа и разчитане на социалните системи, сметките на правителството за бюджета догодина могат да излязат доста криви. Т.е. много е вероятно загубения приход за бюджета да е доста по-голям, ако се отчете кумулативния ефект от всичките по-горе изброени мерки и произтичащите от тях насърчения на не-работата и неплащането на данъци и осигуровки. 

Да не говорим, че за следващата година е заложено касово повишение на приходите от данък общ доход (от очаквани 2,466 млрд. лева през 2013 г. до 2,632 млрд. лева през 2014 г.), които въобще не е ясно откъде ще дойдат предвид повсеместните очаквания, дори и на правителството, за застой на заетостта и по-скоро символично подобрение на световната и местната икономическа конюнктура.

Между другото гласуваният вчера текст от бюджетна комисия предвижда облекчението (необлагаемият минимум) да се отнася само до доходите от трудови правоотношения, т.е. за заплати по трудов договор. Т.е. освен че нововъведението противопоставя тези на минимална заплата на всички останали, които плащат данък общ доход, то прокарва и още една разделителна линия – между тези с брутни доходи по трудов договор до 340 лева и всички останали с доходи също до 340 лева, които са ги получили по други договори (граждански, авторски и т.н.) и от други източници (земеделска работа, наеми, лихви и т.н.).

Ако трябва да обобщим, одобреният набързо от бюджетна комисия необлагаем минимум в данък общ доход отново разкрива всички пороци на правенето на политики в България – прибързаност, недалновидност, липса на обосновани разчети за ефектите (особено бюджетни) от предприети мерки, честа смяна на курса във водените политики (дори и от една и съща партия и едно и също правителство), абсолютна непредвидимост на регулаторната среда за бизнеса и индивидите, и повсеместен популизъм. На този фон не би трябвало да се изненадваме, че икономиката все още не може да се съвземе от кризата, а фирмите масово са замразили плановете си за инвестиции и разкриване на работни места.

[1] Така наречен, защото ако беше истински необлагаем минимум, щеше да се прилага за всички платци на данък общ доход, като 0%-ната ставка се отнася за частта до 340 лева от всички доходи, независимо от техния размер.