„Правене на бизнес 2019“ - за България процедурите са основният проблем

Тази седмица излезе поредното издание на изготвяния от Световната Банка индекс „Правене на бизнес“, който си поставя за цел да сравни регулаторната среда и свободата на предприемачеството в 190 държави по света. България се нарежда на 59-то място сред тях, а измененията на индекса за страната спрямо предишните издания са козметични, но в положителна посока.

По традиция, и в тазгодишния индекс най-добрата бизнес среда в света е в Нова Зеландия, следвана от Сингапур и Дания. За втора поредна година Македония също се нарежда в топ 10, като южната ни съседка дори е успяла да подобри с малко резултата си от миналата година и постига резултат от 81,55 от възможни 100 точки. На дъното на класацията се нареждат страни с пълно отсъствие на държавност като Сомалия и Либия, или намиращи се в тежка криза като Венецуела.

Почти всички европейски държави подобряват значително представянето си в класацията на Световната банка, на фона на икономическия подем от последните няколко години. От всички държави от ЕС по-надолу от България се класира само Гърция, която е на 72-ро място в света; трябва да имаме предвид обаче, че резултатът ѝ падна значително след кризата; спрямо само преди няколко години обаче, Белгия и Италия са ни задминали и са се наредили на по-горни места.

* В класирането по-ниският резултат е по-добър

Самата България се нарежда на 59-то място, в компанията на Хърватия, Мароко и Кения. Въпреки че страната изостава в класирането си, спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава леко подобрение, с 0.11 точки, до 71,24 от възможни 100. С други думи, причината за изоставането на България е не толкова в това, че условията в страната се влошават – те остават практически непроменени, но останалите държави подобряват бизнессредата си доста по-бързо, което тласка България все по-надолу в индекса.

За формирането на политики за подобряване на бизнессредата обаче са по-важни разбитите резултати в отделните категории, тъй като те насочват към конкретните реформи, необходими за улесняване на предприемаческата дейност. Графиката по-долу представя резултатите на България в отделните категории за 2019 г.

Резултатите в отделните категории на индекса ясно демонстрират кои са основните посоки, чието подобрение трябва да се търси за подобряване на бизнес средата.

• Най-слабият резултат на България е в достъпа до електричество, като той се влошава прогресивно през последните години. Според индекса, основна причина за това е дългият период, който отнема свързването на фирма с мрежата – 262 дни, спрямо 110 за Европа и Централна Азия и 64 за богатите страни от ОИСР, както и многото процедури свързани с това;
• Закриването на съществуваща фирма също е значителен проблем, най-вече защото отнема много време – средно 3,3 години, спрямо 2,3 в Европа и едва 0,4 в Ирландия, която е най-добрият пример;
• Плащането на данъци остава значителен проблем – въпреки че общото данъчно бреме е по-ниско от това в повечето държави в Европа, времето необходимо за обработването им е цели 453 часа годишно – повече от два пъти от средното за Европа;
• Изпълнението на договорите създава значителни проблеми, тъй като разрешаването на стандартен иск изисква 564 дни, а качеството на съдебните процедури може да бъде определено единствено като „средно“, с оценка 10,5 от възможни 18;
• Започването на бизнес в България е относително лесно, изискването за минимален стартов капитал – символично. Процедурите обаче отнемат два пъти повече време от средното за европейските страни;
•  Благодарение на участието в безмитната зона на ЕС и липсата на вътрешни граници в него, България се класира най-добре по индикатора за външна търговия, но въпреки това граничните процедури могат да бъдат ускорени и облекчени.

Прегледът на индикаторите в „Правене на бизнес“ 2019 ясно посочва къде са основните слабости и пречки пред предприемачеството в България – тромавите, бавни процедури, чакането и тежката администрация[1]. Въпреки че налице е бавен и постепенен преход към електронизация на част от услугите и облекчаване на административната тежест, страната остава далеч зад добрите примери от Европа, да не става дума за света.

[1]Повече по темата в миналогодишния Индекс на бюрокрацията издаден от ИПИ, https://ime.bg/bg/bureaucracy/