БВП отново изненада приятно

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Реалният ръст на БВП през второто тримесечие на 2014 г. се е ускорил до 1,6% на годишна база, като експресната оценка[1] на НСИ превиши повечето очаквания на анализаторите. На тримесечна база също се отчита доста по-висок ръст на икономиката спрямо предходните тримесечия, с 0,5%. Все пак трябва да се има предвид, че БВП през второто тримесечие в номинално изражение е само с 0,16% повече от този през същия период на миналата година, т.е. по-голямата част от реалния ръст от 1,6% е следствие от негативния дефлатор на БВП. Последното не е изненада, предвид продължаващия спад на цените през първите шест месеца на годишна база.

От страната на предлагането се вижда, че ръстът на БВП през второто тримесечие на годишна база се дължи най-вече на индустрията, която ускорява растежа си до 4,5%, докато услугите бележат ръст от 1%, а селското стопанство се свива с 1,5%. Предвид това, че в данните за БВП за индустрията влиза и секторът на строителството, то все по-убедителното възстановяване на строителството, което наблюдаваме от началото на 2014 г., е допринесло за този растеж. Според календарно изгладения индекс на строителната продукция през април строителството бележи лек спад от 1,5% на годишна база, който обаче е последван от растеж от 6,1% и 5,6% съответно през май и юни. Възстановяването на строителството се води изцяло от бранша на гражданското/инженерното строителство, докато сградното строителство продължава да се свива. При селското стопанство спадът тази година може да се обясни с лошото време и проливните дъждове през пролетта и началото на лятото, които повлияха негативно на някои сезонни култури.

От страна на търсенето добрите новини са две – продължава ръстът на потреблението на домакинствата от първото тримесечие и също така се ускорява увеличението на инвестициите (брутокапиталообразуването в основен капитал), което започна от второто тримесечие на 2012 г. Повишаващото се потребление е подкрепено от все по-добрите данни за пазара на труда (които показват ръст на новите работни места с 39 100 и 39 600 на годишна база през първото и второто тримесечие) и продължаващата дефлация на годишна база, която увеличава реалните доходи.

През юни, обаче, анкетата на НСИ сред гражданите за потребителските им нагласи показва влошаване на повечето показатели за потребителско доверие и очаквания, което вероятно е било повлияно от увеличената политическа несигурност след съобщението за предстояща оставка на правителството и банковата паника, която засегна две банки. Т.е. ефектите от тези събития и влошеното потребителско доверие може би тепърва ще се усетят в следващите месеци. Има значение и какво ще се случи с онези около 400 млн. лева на граждани и домакинства, които напуснаха банковата система при паниката през юни. Т.е. доколко те ще се насочат към текущо потребление или към други форми на спестявания (вкл. кеш). 

По отношение на капиталообразуването, ръстът, поне отчасти, се дължи на повишените капиталови разходи от бюджета през първото полугодие, най-вече по линия на европейски проекти (включително и тези, по които европейските средства са спрени и изпълнението е поето изцяло от националния бюджет). В същото време данни за частните инвестиции няма, но платежният баланс до юни показва спад на преките чужди инвестиции за първите шест месеца на тази година спрямо полугодието на 2013 г. (както спрямо предварителните данни, така и спрямо окончателните данни за миналата година). Разбира се, данните за чуждите инвестиции в платежния баланс традиционно се ревизират в големи размери, така че няма как да знаем дали предварителните показват истинската картина.

Освен ръста на инвестициите и потреблението, положителна изненада в данните за БВП представлява и увеличението на износа на стоки и услуги за полугодието – с 2,9% спрямо второто тримесечие на 2013 г. От една страна изненада е, защото данните за външната търговия до юни показват лек спад с 0,2% на износа на стоки през второто тримесечие. От друга са изненадващи, защото данните за платежния баланс също показват свиване на стойностния обем на износа на стоки и услуги през второто тримесечие (с около 100 млн. евро) спрямо същия период на 2013 г.

Безспорно данните за БВП за второто тримесечие са положителни и представляват добра новина, но въпросът е доколко този ръст ще се задържи и през третото и четвъртото тримесечие. Големите рискови фактори пред икономическия ръст през второто полугодие са няколко:

1/ ефектът от банковата паника и най-вече – от казуса КТБ върху стопанския оборот, склонността към спестяване и текущо потребление на домакинствата;

2/ ефектът от новия епизод от политическата криза върху частните инвестиции (чужди и местни) и текущото потребление на домакинствата. Съобщението за оставка на правителството и курсът към нови избори вероятно още не се вижда в данните за потребление и инвестиции, тъй като се случи в края на второто тримесечие, но е много вероятно да се прояви в следващите месеци.

3/  ефектът от ембаргото върху вноса на храни от ЕС в Русия – тук по-скоро ефектът ще е по-силен не толкова по линия на прекия износ на България на храни за Русия (който е относително ограничен), а по линия на по-големите негативни последствия за европейската икономиката предвид по-голямата ѝ относителна експозиция към руския пазар и съответно – потенциалните вторични ефекти върху износа на България за ЕС.

Тези ефекти тепърва ще се проявяват, като мащабът им е трудно прогнозируем, но вероятно ще наложат своя данък върху растежа на българската икономика през второто полугодие (което пък е с по-голяма тежест в годишното брутно производство). Като цяло, икономическият растеж тази година вероятно отново ще остане близо до 1%, въпреки добрите шансове за прехвърлянето на тази граница, които имахме в началото на годината. 

[1] Експресната оценка за БВП предоставя само сезонно изгладени данни.