Автор: Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика
Скоростта на икономическото възстановяване през 2021 г. в голяма степен зависи от тежестта на негативното въздействие на ограничителните мерки за справяне със здравната криза върху стопанските решения. Няколко пъти вече писахме, че домакинствата и бизнеса в България и останалата част от Европа, изглежда, се държат различно в късните есенни месеци на 2021 г. в сравнение със случилото се през март и април. Макар да е рано да се види пълната картина, все пак данните за индустриалното производство, международната търговия и продажбите на дребно за повечето страни през октомври и ноември сочат, че бизнес активността и потреблението не се сриват по начина, на който бяхме свидетели през пролетта.
Доколкото новата вълна от заболели от коронавирус започва по различно време в отделните страни, през декември вече цяла Европа е тежко засегната. Правителствата, макар и с различно темпо и понякога – с колебание, въведоха относително строги противоепидемични мерки, засягащи търговията, образованието, развлеченията, туризма, включително и вътрешното движение в някои страни. Ако ползваме индекса на строгостта на ограничителните мерки на Оксфордския университет (виж Government Response Stringency Index) , от средата на ноември почти всички големи икономики в Европа са в т.нар. „локдаун“ и, макар с вариации, обхватът и строгостта доближава въведения през март. България затвори търговски центрове, ресторанти, спортни зали и др. в края на ноември.
Един от индикаторите, който потвърждава хипотезата за постепенна адаптация на икономическите субекти към т.нар. „живот в пандемия“ е динамиката на международния товарен сухопътен транспорт през българските граници. Агенция „Митници“ публикува дневни данни за входящия и изходящия поток през основните гранични пунктове от есента на 2019 г., което позволява да сравним броя на товарните превозни средства през декември – месецът, в който новата вълна заболели достигна връх, а социалният и икономическият живот отново бяха сериозно ограничени.
Графика1: Среднодневен брой преминали граничните пунктове товарни превозни средства
Източник: Агенция Митници
През декември 2020 г. границите на България по основни направления са прекосили 26,8 хил. повече товарни превозни средства в сравнение с декември на 2019 г. Общият ръст е 11,6%, като броят на камионите от и към Турция нараства с 11,6%, Сърбия – с 5,4%, Румъния – с 13,1% и Гърция – с 14,4%. Ако разгледаме среднодневни стойности за седем последователни дни, с изключение на два дни в средата на декември, по отношение на трафика към Сърбия, натовареността надхвърля тази през същите периоди на 2019 г. В края на годината дори се забелязва отчетливо нарастване на разликата при трансграничния товарен транспорт с Турция и Румъния, като ръстът достига 30%.
Графика2: Преминали товарни превозни средства средно за предходните 7 дни, същия период на 2019 = 100
Източник: Агенция Митници
Причините за интензивния товарен транспорт и отчетеното увеличение спрямо иначе много добрата в икономическо отношение 2019 г. са комплексни и рано да се правят категорични изводи на тази основа. Една от тях обаче безспорно е свързана с наличието на товари – с други думи, има потребители за превозваните стоки, които от своя страна трябва да бъдат произведени в промишлеността и транспортирани до клиентите. Това означава, че в тежкия за здравната картина декември икономическата активност, както и нагласите на домакинствата да харчат, е далеч от драматичния срив от пролетта на 2020 г. В средата на месец април например броят на преминалите през границите на България в същите направления превозни средства беше спаднал с 42 до 48% от предкризисното ниво. Към момента този индикатор ни показва, че (засега) индустрията, строителството и потреблението в България, съседните страни и водещите търговски партньори реагират по различен начин на новата вълна – може би демонстрирайки нагледно какво значи да се „научим да живеем с коронавируса“.