Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
В дебата около увлеченията на пенсиите добре е да се има предвид – както при разработването на всяка друга политика – че въздействието им далеч не е равномерно разпределено върху територията на страната. Общините, в които делът на пенсионерите е значително по-висок ще усетят по-чувствително влиянието на реформата, тъй като тя касае пряко доходите на по-голяма част от населението им. В резултат, при тях имаме основания да очакваме и по-големи увеличения на покупателната способност на домакинствата. Извън настоящия дебат, делът на възрастните хора е от значение и за други социални политики - социалния патронаж, резидентите услуги и много други. По тази причина тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме дяловете на населението над 65-годишна възраст[1], както и динамиката и през последните 5 години.
|Интерактивна версия на картата|
Делът на населението над 65 годишна възраст от цялото население варира значително между общините в страната.
За 2020 г. само една община – Бойница – има дял над 50%, а други осем – Невестино, Макреш, Ковачевци, Георги Дамяново, Ново село, Грамада, Опан и Чипровци, са с над 40%.
Най-нисък е делът на възрастните хора в Кайнарджа (13%) и Гърмен (14%).
170 общини влизат в диапазона между 20 и 30%. Големите икономически центрове се приближават до средните за страната стойности, като в столицата делът на възрастните е 17,6%, в Пловдив и Варна – по 18,4%. Има видими разлики между Северна и Южна България, като най-големите струпвания на общини с висок дял на населението над 65 години са в Северозападна Българя и по границата със Сърбия.
|Интерактивна версия на картата|
Въпреки общата тенденция към бързо застаряване на населението в страната, в част от общините се наблюдава противоположна тенденция. В рамките на петте години между 2016 и 2020 г. делът на населението на 65 и повече години намалява или остава същият в цели 76 общини, като те са видимо струпани в Северозапада и в района на Пловдив. При общините в Северна България това най-вероятно отразява цялостния бърз спад на населението. Най-бързо пък се увеличава делът на възрастните в Неделино (с 5,5 пр.п) и Баните (с 5 пр.п.), като общините с най-бързо застаряване на населението са съсредоточени в Родопите и в Североизтока.
Бързото повишаване на дела на възрастното население отразява най-вече миграционните процеси, като регионите, където то е най-ясно изразено се напускат от по-младите в търсене на образование, работа и по-добре платени работни места. Във водещите центрове процесите на застаряване са по-умерени, като делът на възрастните в столицата е нараснал с 0,6 пр.п. в рамките на пет години, в Пловдив – с 0,8 пр.п., във Варна – с 1,2 пр.п.
[1] Трябва да имаме предвид, че делът на населението на 65 и повече години не отговаря напълно на дела на пенсионерите, заради по-ниската минимална възраст за пенсиониране – през 2021 г. тя е 61 г. 8 м. за жените и 64 г. и 4 м. за мъжете. Данните на НСИ обаче групират населението по възраст в групи по пет годни, което означава, че реалният дял на пенсионерите е по-висок от този на населението на 65 и повече години.