На какво се дължи растежът през първото тримесечие?

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Тази седмица НСИ публикува предварителните данни за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие. За разлика от експресните данни по-рано, тази статистика хвърля светлина върху причините за икономическия растеж от 2,9% (сезонно и календарно изгладен) през тримесечието спрямо година по-рано. Тук е мястото да споменем, че сезонно неизгладените данни показват сходен растеж от 3% спрямо година по-рано, но по-долу ще коментираме само сезонно и календарно коригираните данни.

От страна на производството прави впечатление, че повечето отрасли бележат ръст през първото тримесечие. Водещи за цялостния ръст на икономиката, обаче, са промишлеността (+4,8%) и търговията (+5%), тъй като това са и двата най-големи сектора от гледна точка на тяхната брутна добавена стойност. Интересно е, че през първото тримесечие нараства чувствително и БДС на финансовия сектор (+6,9% на годишна база), като това е най-големият ръст от 2010 г. насам. 

Единственото изключение от тази положителна динамика са строителството и селското стопанство: при първото се отчита свиване на брутната добавена стойност, а при второто – стагнация. Свиването на строителството с 1,7% на годишна база може да се обясни с по-малкото капиталови разходи по линия на европейските средства тази година. Това е както заради „ударното” усвояване през 2015 г., когато за последно можеха да се използват средства от предишния програмен период (2007-2013 г.), така и заради бавния старт на новия програмен период.

По-малкото разплащания по европейски фондове вероятно стоят и зад по-ниските инвестиции в началото на годината (-3,9%). За първи път от две години и половина инвестициите са „на червено”. Освен по-слабите разплащания по европейски фондове, по-малкото инвестиции вероятно се дължат и спрените обществени поръчки в средата на февруари (за близо 2 млрд. лева) заради декларираното желание на правителството да премахне съмненията за непрозрачност и нагласени търгове.  

От гледна точка на потреблението, предварителните данни потвърждават нашите очаквания, че растежът в началото на годината се движи най-вече от потреблението на домакинствата, което расте с 2,5% на годишна база. В подкрепа на растежа се явява и частното потребление на правителството с ръста си от 8,1%, което отразява някои от основните пера в бюджета – здравеопазване, образование, социалното осигуряване, култура, спорт и др. под. Колективното потребление на правителството (което включва поддържане на населени места, администрация, отбрана, сигурност и др.) пък намалява с 4,4%, но общият ефект от потреблението на правителството върху икономиката през първото тримесечие е положителен. Този ръст на правителственото потребление в никакъв случай не е неочакван, тъй като по-рано  публикуваната статистика за бюджета показа ръст от над 7% на разходите по националния бюджет.

Най-притеснителното в данните (макар също да е повече от очаквано) е стагнацията на износа на стоки и услуги, който расте едва с 0,3% през първото тримесечие. Предвид това, че по-рано публикуваните данни показваха спад на износа на стоки през първите три месеца, то единствената заслуга за този минимален ръст трябва да се търси в износа на услуги.

Иначе, що се отнася до износа на стоки, ситуацията изобщо не е розова и няма никакви изгледи да стане по-розова в следващите месеци. Последните данни за външната търговия със стоки до април потвърждават продължаването на негативните тенденции при износа, които виждаме от лятото на миналата година. Основният проблем остават третите пазари, където износът ни вече се свива с двуцифрени темпове – само за април спадът на износа за пазарите извън ЕС е близо 27%, а за първите 4 месеца – 13,8%. Спадът тук произтича от по-ниската стойност на износа ни за основните ни търговски партньори сред третите страни - Турция, Русия, Китай. Неотдавна коментирахме, че свиването на износа през първите 3 месеца за тези пазари не са дължи само на по-ниските международни цени на нефтените продукти и някои суровини, а и на по-малко изнесени количества, включително и заради свитото търсене на китайския пазар и забавянето на растежа на тази икономика.

Износът към ЕС все още бележи ръст, но той се оказва недостатъчен за да компенсира загубите на трети пазари.

Като цяло, данните за икономиката в началото на годината са в унисон с очакванията за това, че потреблението ще движи растежа тази година. Потреблението засега се подкрепя от възхода на трудовия пазар и от продължаващата дефлация. Въпросът е обаче колко дълго тези фактори ще продължат да действат предвид някои притеснителни сигнали от пазара на труда и очаквания обрат при динамиката на цените в следващите месеци.