Бедност 2019 и поглед към 2020-та
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Изминалата година ще остане като най-добрата в последното десетилетие за пазара на труда и благосъстоянието на домакинствата, както демонстрирахме чрез структурата на домакинските бюджети. На сходни изводи навеждат и данните за бедността и социалното включване, най-важните от които ще разгледаме днес.
Най-значителното изменение в индикаторите за бедност и социално включване от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) e резкият скок на линията на бедността през 2019 г. – от 351 на 413 лева в рамките на една година. Длъжни сме да отбележим обаче, че това се случва след една година на практическото ѝ задържане на едно и също място между 2017 и 2018 г. и колебания преди това – в този смисъл, новата по-висока линия на бедност по-скоро насочва към нормализация на индикатора след увеличаването на размера на извадката на EU-SILC. Новото равнище на линията на бедност, според методиката на НСИ, е от значение, тъй като в средата на миналата година правителството реши да изостави собственото си, паралелно изчисление на индикатора, и да ползва предоставения от статистическия институт при дефинирането на социалните политики, обвързани с линията на бедността. Ръстът на равнището на бедност индиректно посочва и към увеличението на медианния доход на лице от домакинство – тъй като то представлява 60% медианния доход, то според EU-SILC за 2019 г. стойността му следва да е достигнала 688 лева. Това от своя страна означава и че домакинства с все по-високи доходи попадат в групата на бедните, благодарение на покачването на прага.
Относителен ръст има и в индикаторите за неравенство – коефициентът на Джини надхвърля 40, а доходите на най-богатите 20% са над 8 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%. Увеличението на неравенството в доходите е следствие от годините на бурен икономически възход през втората половина на изминалото десетилетие, в контекста на които доходите на по-горните групи растат значително по-бързо.
Що се отнася до водещите фактори за бедността и социалното изключване, 2019 г. не представя особени изненади. Безработицата продължава да е най-важната разделителна линия, като ножицата между работещите и всички останали социални групи продължава да се разтваря – докато работещите бедни са 8,9%, то сред безработните бедните са 59%, а сред пенсионерите – 34%. Трябва да отбележим, че при пенсионерите има значителен ръст в дела на бедните – с цели 6 процентни пункта, като това е резултат от значителното повишаване на линията на бедност, което оставя много пенсионери под чертата, въпреки увеличението на пенсиите.
Разслоението по образование също остава значително, като едва 2,5% от висшистите са бедни. Голямото разделение идва между основното и средното образование – докато сред тези с основно бедните са почти 1/3 от всички, то сред завършилите средно образование те са едва 8%. Етническата принадлежност остава много важен фактор, като почти две трети от ромите попадат в групата на бедните.
На фона на рязкото влошаване на икономическата ситуация през първото полугодие на 2020 г. обаче си струва да погледнем и напред – как вероятно ще изглежда динамиката на бедността през настоящата година? Основният фактор, който повлия на повишаването на доходите на домакинствата беше бързата експанзия на пазара на труда и рекордната заетост. Кризата, причинена от пандемията, обаче доведе до чувствително влошаване на условията на трудовия пазар и рязко повишаване на безработицата, като не е сигурно дали през март и април сме станали свидетели на най-тежката загуба на работни места.
Рязкото повишаване на безработицата неизменно ще се отрази на индикаторите за бедност и социално включване за 2020 г. Съдейки по данните за първия месец и половина от кризата, особено уязвими са хората с по-ниско образование и умения, като те имат и относително по-ниски шансове за реализация след нея. С ръста на безработицата и спада на заетостта изглежда неизбежно да последва и ръст на бедността, особено сред по-слабо образованите. Тази динамика обаче до голяма степен зависи от скоростта на възстановяването – оптимистичните прогнози сочат към връщане към бързо възстановяване още догодина, което от своя страна ще е обвързано и с възстановяване на поне част от загубената заетост.
Трябва да имаме предвид обаче, че линията не бедност е дял от медианния доход. Съдейки по първите проучвания, нямаме никакви основания да очакваме повишаване на равнището на доходите. В резултат на това, през 2020 г. линията на бедност вероятно ще остане близко или под равнището си от изминалата година, по този начин свивайки дела на домакинствата, които остават под нея, особено сред тези, които разчитат не на доходи от заетост, а на социални трансфери. В следствие на тези противоположни тенденции, вероятно през 2020 г. няма да станем свидетели на рязък скок на бедността, а по-скоро на задържане или леко увеличение.
