Динамичният ефект на социалната и политическа нестабилност върху икономическата производителност: ролята на реформите*

Връзката между политическата нестабилност и намаления икономически растеж е тема на множество научни есета и разработки. Ефектите от такава социална криза включват: забавяне на икономическия растеж, намаляване на инвестициите от частния сектор, увеличаване на инфлацията и волатилността, както и други негативни ефекти върху икономиката. По-малко изследвана е динамиката на ефектите от политическата нестабилност в средносрочен период и по-конкретно възможната връзка между възстановяване на растежа на икономиката и реформите, предприети от правителството. Точно това е и фокусът на изследването на E. Bernal-Verdugo, Davide Furceri, и Dominique Guillaume.

Разглежданият период е до 8 години след социалната и политическа криза в съответната държава. Авторите откриват, че негативните ефекти, директно свързани с нестабилността, започват да изчезват или стават незначителни след 2 до 3 години, като в края на средносрочния период клонят към нула. Ключовото в случая е друго емпирично доказано явление – връзката между способността на правителствата да въвеждат реформи до 2 или 3 години след кризисния период. В държавите, където това се е случило, икономиката показва ускорен растеж в средносрочен план спрямо държави, където реформи не са въведени.

Авторите използват данни от различни източници за 183 страни в периода 1980 до 2010 г. Те предоставят широк набор от конкретни данни и информация за броя и честота на: промени в кабинета (най-често използван индикатор), управленски кризи, всеобщи стачки, бунтове, протести против правителството и други. Авторите използват 10 на брой индикатора за политическа нестабилност от една страна, и времевата линия, първоначалното ниво на БВП и първото забавяне на растежа на БВП, от друга. Резултатите на статистическата регресия потвърждават заключенията от предишни доклади – социалната и политическата нестабилност оказват негативен ефект върху развитието на икономиката в краткосрочен план, като силата на този ефект е функция на степента на нестабилност. Интересно е да се отбележи, че най-голям ефект имат резките промени в режима на управление, докато най-незначителни се оказват стачките и демонстрациите.

Усреднените данни за средносрочния период показват, че ефектите от социална и политическа нестабилност изчезват напълно или клонят към нула. Тези резултати са в унисон с предишните заключения на други доклади и литература. За да тестват първоначалното си предположение, авторите разграничават два типа правителства – тези, които въвеждат реформи до 2 години след политическата и социална криза, и тези, които не успяват да наложат съответните промени. Резултатите са диференцирани по държави и доказват хипотезата на авторите – тези успели да въведат значими реформи до 2 или 3 години след кризисния период, показват значително увеличение на икономическия растеж спрямо държавите, в които не са били толкова гъвкави при провеждане на нужните промени. В допълнение на тези резултати, авторите също така откриват по-незначителна, но все пак статистически значима връзка между реформи, въведени в продуктовия и трудовия пазари и темпа на икономически растеж. В заключение се изтъква необходимостта от бърза и адекватна реакция на правителствата непосредствено след период на социална и политическа нестабилност.

* Статията е публикувана в бюлетина на Института за пазарна икономика и е резюме на изследването „Динамичният ефект на социалната и политическа нестабилност върху икономическата производителност: ролята на реформите” на Lorenzo E. Bernal-Verdugo, Davide Furceri, Dominique Guillaume. Резюмето е изготвено от Петър Кръстев, стажант в ИПИ. Пълният текст на изследването на английски език е достъпен тук:  http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2013/wp1391.pdf