Пазарът на труда в София: разбор и на последните пет години и поглед към следващите пет
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
В хода на сътрудничеството между Института за пазарна икономика и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, ИПИ изготви анализ на динамиката на пазара на труда в София през последните пет години с прогноза за следващите пет. Представяме кратко резюме на анализа, а пълният му текст е достъпен на уебсайта на СОАПИ.
София е шампионът по развитие на трудовия пазар последните пет години – столицата беше сред най-бързо възстановилите се след икономическата криза общини, и продължава да създава много нова заетост дори и на фона на забавянето в много части на страната. В това представяне разглеждаме едновременно отделните индикатори, включени в по-широкия анализ, както и прогнозите за бъдещото им развитие.
Във фокуса на анализа, очаквано, е заетостта в столицата и нейните различни измерения, като се разглеждат данни за тримесечната динамика.
В различните тримесечия на 2018 г. заетостта в София се приближава до максималните си възможни стойности, надхвърляйки 75% в някои от тях. По тази причина, дори и оптимистичната прогноза за развитието на заетостта (Графика 1) не предполага общия брой на заетите в столицата да надхвърли 750 хиляди души, а песимистичният, основан на икономически проблеми следващите години прогнозира чувствително свиване, почти до следкризисните нива.
Графика 1: Сценарии за динамиката на заетите в София, 2013-2023 г.
Източник: НСИ, прогноза на ИПИ
Интересна е образователната структура на заетите в София, тъй като за разлика от повечето области, където преобладават заетите със средно образование, от 2014 г. насам в столицата висшистите са мнозинство. През 2017/18 г. пък се наблюдава ръст дори и в групата на заетите с основно и по-ниско образование, което донякъде може да се обясни с изчерпването на по-квалифицираните кадри, което притискана бизнеса адаптира критериите си за наемане. Допълнителен фактор е иръстът на строителството след 2015 г. - един от секторите, които традиционно наемат висок дял хора с по-ниско образование.
Възрастовата структура на заетите в столицата също се променя –в периода между 2013 и 2018 г. основният ръст на заетостта е съсредоточен във възрастовите групи между 50-54 и 60-64 години, по-малко при 25-29 и 35-39 годишните. Прогнозата на ИПИ (графика 2) сочи значителен ръст на заетите сред най-възрастните, а спад само при най-младите.
Графика 2: Възрастовата структура на заетите в София в оптимистичен сценарий, II и IV тримесечие на 2013 и 2023 г. (прогноза), хиляди души
Източник: НСИ, прогноза на ИПИ
В структурата на заетостта по икономически дейности само търговията и здравеопазването губят заети в София през последните години, но въпреки това търговският сектор остава с най-много заети – почти 140 хиляди души към края на 2018 г. На второ място обаче са информационните и комуникационните технологии, а те, заедно с аутсорсинга на бизнес процеси и услуги добавят най-много нови работни места последните години. По-чувствителен ръст се наблюдава и при някои от по-малките дейности – финансовите и застрахователни, както и при операциите с недвижими имоти. Прогнозата не предполага значително изменение на профила на заетите през следващите няколко години (графика 3), но чувствително увеличение на броя на заетите както в ИКТ и в аутсорсинга и индустрията.
Графика 3: Прогноза за отрасловата структура на заетите в София, 2013 - 2023 г., хиляди души
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
София е неизменно областта с най-високите възнаграждения. Наблюдават се обаче значителни различия в заплащането между отделните икономически дейности.Няколко дейности водят чувствително пред останалите – ИКТ, държавното управление и аутсорсинга, а дори през 2018 г. земеделието, хотелите и ресторантите не са достигнали средно брутно месечно възнаграждение от 1000 лева,в известна степен и вследствие от все още значителния сив сектор. Според прогнозата на ИПИ, (Графика 4) до края на 2023 г. средната заплата в столицата ще достигне много било до 2 хиляди лева, и почти два пъти по толкова за водещия сектор. Двата отрасла, в които се отчитат експортно-ориентираните аутсорсинг компании пък ще задмине държавното управление, а единствено в туризма заплатите ще останат под 1000 лева.
Графика 4. Прогноза за динамиката (лява скала) и стойността (дясна скала) на заплатите в София, 2013 - 2023 г., брутно лева месечно
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Постепенното изчерпване на свободния трудов ресурс в столицата личи доста ясно от динамиката и състоянието на безработицата. Към края на 2018 г., броят на безработните лица е намалял до едва 13 хиляди, а безработни висшисти почти няма. Изменение има и във възрастовата структура на безработните, като делът на лицата под 44 години намалява. Ако столицата ще разширява значително заетостта си в близко бъдеще, то няма да е за сметка на настоящите безработни, а чрез привличане на работници от други области или активиране на хора, които в момента са извън работната сила.
Анализът на работната сила на София взема предвид и измененията на структурата на образованието в града. Въпреки че дори и през 2018 г. „Бизнес и администрация“ остава най-широко застъпеното направление (Графика 5), все по-голям интерес има към информатиката и техническите специалности, което от своя страна означава, че студентите постепенно се адаптират към условията на пазара на труда. Увеличава се интересът и към професионалното училищно образование в областта на високите технологии.
Графика 5: Разпределение на завършилите през 2018 г. студенти по области на образованието в София
Източник: НСИ
Въпреки негативните демографски тенденции и застаряването на населението, прегледът на настоящата и очакваната динамика на трудовия пазар на София дават поводи за умерен оптимизъм. Липсата на квалифицирани свободни кадри, както и несъответствията в уменията остават сред важните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, но изглежда че столичната икономика се адаптира към новите условия относително успешно, като същевременно успява да поддържа значителен ръст на доходите и стандарта на живот на наетите лица.
