Фискална политика по време на политическа криза
Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Как се провежда фискална политика в условията на политическа криза? Може ли служебното правителство да актуализира бюджета или да приеме такъв за следващата година? Какво се случва, ако след изборите не може да се формира управляващо мнозинство и отново се завърти процедурата с мандатите и се отиде към нови избори? Тези въпроси стават все по-актуални, което прави навременен един коментар върху възможностите пред фискалната политика при подобни сценарии. Краткият отговор е, че в общия случай няма поводи за притеснение, като изключим краткосрочния риск от липсата на парламент в следващите два месеца. Извън тези два месеца обаче, всяко събитие на политическата сцена не следва да възпрепятства провеждането на адекватна фискална политика.
На първо място е важно да уточним, че конституцията не третира служебното правителство по някакъв специален начин. Ако човек се вгледа в обществените дебати в последните седмици, ще си помисли, че в конституцията има едва ли не отделна глава с правомощията на служебното правителство. В конституцията понятието „служебно правителство” се използва само в контекста на това, че президентът го назначава при вече познатите обстоятелства (когато не се реализират мадатите). С други думи, служебното правителство е като всяко друго правителство, а ограниченията му произтичат от липсата на работещ парламент. Това поставя служебния кабинет в нехарактерна за традиционното управление ситуация – да вършиш работата си в рамките на съществуващите закони. Подобен период, особено по отношение на фискалната политика, по принцип е полезен. Точно това се случи, например, с предходното служебно правителство, когато данъкоплатците си лягаха доста по-спокойни преди да дойдат изборите, да заработи пак парламента и да започне отново харченето.
През следващите два месеца, в рамките на вече гласувания от парламента бюджет, правителството има достатъчно свобода не само да поддържа работата на администрацията, но дори и да провежда собствени политики. Общо взето правителството може да променя разходите в отделни сфери, стига, разбира се, да не се влошава бюджетното салдо, тоест промените трябва да са вътрешнокомпенсирани. Този механизъм също може да бъде много полезен, тъй като точно това трябва да е задачата на всеки министър – ако искаш да похарчиш един лев повече за нещо, намери първо откъде да го спестиш, а не надувай дефицита. Забележете, че тук разглеждаме бюджетния закон като гласувани разходи на държавата, които в случая нямат отношение към приходите. Неизпълнението на приходите не променя мандата на правителството за гласуваните разходи, а просто означава, че дефицитът се увеличава. Това от фискална гледна точка не е добър сценарий, но чисто нормативно неизпълнението на приходите не е пречка пред функционирането на служебното правителство, при положение че недостигът може да се покрие с наличното във фискалния резерв.
Какво обаче се случва, ако точно в тези два месеца се наложи държавата да гаси някакви огромни финансови пожари и трябва да се теглят заеми – например, ако в рамките на няколко седмици трябва да се изплатят всички гарантирани депозити в КТБ? Подобен сценарий не е много вероятен, тоест разрешението на казуса „КТБ” очевидно ще се случи след изборите. Дори и да се наложи подобен небюджетиран разход, то може да се премине към поемане на кратксрочен дълг на местния пазар и/или използването на фискалния резерв. С други думи, дори и подобен не особено вероятен пожар най-вероятно може да бъде угасен успешно и без парламент.
Макар и в рамките на следващите два месеца без парламент такъв тип негативни сценарии да могат да бъдат посрещнати, остава въпросът какво се случва, ако изборите не произведат правителство и се тръгне към нови избори. Важно е да отбележим, че покриването на споменатите по-горе рискове за следващите два месеца изисква до голяма степен работещ парламент в края на годината – такъв, който най-вероятно да актуализира бюджета (не толкова за прокарването на нови политики, колкото за узаконяването на дупката в бюджета), евентуално да гласува спрямо развитието в КТБ (било то специален закон, дълг за изплащане на депозитите или нещо друго), както и да приеме нов бюджет за 2015 г. В сценария с нови избори скоро след изборите през октомври има два варианта – или временен „програмен” кабинет със съвсем кратък мандат за изчистване на фискалните въпроси, или дори странен вариант на служебно правителство с работещ парламент за няколко седмици. Второто е абсолютно конституционно възможно, тъй като след изборите се формира парламент и докато тече процедурата с мандатите на практика има работещ парламент и служебно правителство на власт.
Всичко казано дотук иде да рече, че фискалните главоболия от политическата нестабилност и липсата на парламент, дори при проблеми с изпълнението на бюджета и нерешения въпрос с КТБ, могат да бъдат до голяма степен адекватно посрещнати в рамките на действащото законодателство. Непосредствената отговорност в момента пада именно върху служебния кабинет (не случайно в английския вариант „служебен” се превежда като “caretaker”, т.е. буквално – имащ грижата), който трябва да удържи дупката в бюджета, да направи нужното за размразяването на европейските средства и да подготви актуализацията на бюджета, която да бъде внесена в първия работен ден на новия парламент. Новото мнозинство (ако има такова) ще има пълната свобода да я приеме или да направи своя собствена, но опцията на служебния кабинет трябва да е налична.
