-123.png)
Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Инвестиционният бюджет на държавата: така може накратко да се опише Националният план за възстановяване и устойчивост, по който страната ще получи 6,3 млрд. евро финансиране в следващите няколко години. Разбира се, националният бюджет има по-голям мащаб и ще продължи да бъде в основата на публичните политики, но някои особености на новия план заслужават внимание. Държавният бюджет по традиция има огромна инертност и малко пространство за нови идеи, политики и инвестиции. Разходите по консолидираната фискална програма за 2021 г. са в размер на близо 55 млрд. лв., от които едва 3,8 млрд. лв. са капиталови. Половината от тези инвестиции са финансирани с европейски средства, тоест те по-скоро зависят от фазите на изпълнението на оперативните програми, а не от класическия бюджетен процес.
Зависимостта на държавата от европейските средства за публични инвестиции не е новост. Напротив, традиционно около половината от капиталовата програма на хазната се финансира с европейски средства. Тази зависимост е особено силна на местно ниво, като големите проекти на общините са почти изцяло обвързани с оперативните програми. Това ще се запази и през новия програмен период, който, подобно на плана за възстановяване, трудно излиза от безкрайната фаза на подготовка, договаряне и преправяне. Натрупването на средствата от плана за възстановяване върху тези от оперативните програми обаче задава една различна от обичайната картина на следващите години.
Ако разгледаме средносрочната рамка на правителството за периода 2022-2024 г., то заложените капиталови разходи са от порядъка на 8-12 млрд. лв. на година. Голяма част от тези инвестиции ще бъдат по различните проекти, включени в плана за възстановяване. По същество, особено спрямо начина на неговото изготвяне у нас, този план е една средносрочна програма за инвестиции, които в противен случай по-скоро не биха се случили. Другият нов момент е, че тези инвестиции вървят със съответните реформи. Планът не бива да се разглежда просто като програма за харчене, а по-скоро като средносрочна програма за реформи, подкрепена от солиден инвестиционен ресурс. Ангажиментът за определени промени в политиките е условие за получаване на парите – за разлика от оперативните програми, при които е достатъчно проектите да са изпълнени съобразно законите и правилата, за да бъдат разплатени средствата от европейския бюджет, този път ще има поне два пъти годишно отчитане на напредъка в редица структурни реформи.
Средствата по плана ще дадат сериозна власт на различни министерства, в т.ч. инструменти на правителството да играе по-голяма роля в икономиката. Министерство на икономиката и индустрията ще има възможността да развива индустриалните паркове – по новия закон и с парите от плана. Министерство на иновациите и растежа ще изпълнява програмата за икономическа трансформация, която е една от най-големите в плана. И двете министерства на практика са зависими от плана, както и от оперативните програми, за да имат някаква роля в икономиката на страната.
От макро гледна точка, големият проблем пред плана е не просто дългото му планиране и пренаписване, но и потенциалното бавно начало. Много от проектите тепърва ще влязат в процес на подготовка и реалните инвестиции ще се отложат във времето. Макро моделът предвижда голямата част от средствата да бъдат усвоени до края на 2024 г., като ефектът върху икономиката е основно в периода 2023-2025 г. Това обаче е по-скоро намерение, което е спорно дали ще се осъществи на практика. Притеснението относно реалистичността на желаното бързо раздвижване се подкрепя и от пролетната прогноза на финансовото министерство, която чувствително свива нивата на растеж и като че ли не залага осезаем ефект от плана както за 2022 г., така и в идните 2-3 години. Ключови за макро ефекта най-вероятно ще бъдат именно програмата за икономическа трансформация и подкрепата за развитие на индустриални зони, тъй като двете са най-директно обвързани с добавената стойност в икономиката.