Автор: Институт за пазарна икономика
Планът за възстановяване на България вече е представен пред Брюксел, като в момента Европейската комисия го разглежда и оценява. Той съдържа описание на основните структурни реформи и инвестиции, които ще се подкрепят с европейско финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост. Проектите следва да отговарят на 11 критерия на Комисията, за да получат одобрение.
Българският план е структуриран в 4 стълба и цели да постигне възстановяване и трансформация на икономиката след ковид кризата, като промените следва да имат траен позитивен отпечатък върху бизнес средата и институциите, климатичните промени и цифровото развитие. В крайна сметка в дългосрочен план се очаква НПВУ да допринесе за конвергенцията на България към европейската икономика и доходи.
Съществена част от документацията на плана за възстановяване на всяка държава представлява списъкът с проектите, които ще се финансират чрез него. Това са конкретните инвестиционни намерения, разписани подробно в стандартен формат. В последната версия на Плана, по думите на заместник министър председателя по управление на европейските средства Атанас Пеканов, са преработени половината проекти и към момента той съдържа 60 на брой проекта, разпределени по сектори, както е видно на графиката.
Малко над 44% от общите средства ще се изразходват за проекти в областта на енергетиката и енергийната ефективност. Това е разбираемо, тъй като един от основните критерии на Европейската комисия е поне 37% от разходите да са заделени за реформи и проекти за борба с климатичните промени. На практика това означава адресиране на климатичните промени чрез инвестиции в енергетиката, транспорта, селското стопанство, околната среда и др. Друг сравнително приоритетен сектор за инвестиции в българския план се оказва образованието, като 9,2% от финансирането на всички проекти е насочено натам.
Ако трябва да се направи сравнение с европейските държави, чиито планове вече са одобрени (с уговорката, че в разходите за борба с климатичните промени може се да включват и други сектори, освен енергетиката), прави впечатление, че България е избрала да финансира енергийни проекти над минималното изискване на Комисията и в по-голям дял, отколкото европейски страни със сходно икономическо развитие. Водещите държави в това отношение (Люксембург, Австрия и Дания) показват сериозен приоритет на зеления преход – около 60% от общите разходи в плановете им.
Енергийните проекти в българския план са 10, като този с най-голямо финансиране е „Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1,7GW ВЕИ и батерии в България“. Проектът цели интегриране в електропреносната мрежа на по-голям процент на възобновяеми енергийни източници, съчетано с изграждане на минимално необходимия капацитет за съхранение на електроенергия (батерии). Интересното е, че проектът е на обща стойност 2,7 млрд. лв., като 1,8 млрд. лв. са частно финансиране, а малко под 1 млрд. лв. са с източник Механизма за възстановяване и устойчивост.
Вторият по големина на финансирането проект от тази област е „Схема за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективни електроцентрали на ниско въглеродно гориво, заместващи въглищни мощности във въглищните региони“. Общият му бюджет е 1,7 млрд. лв., като и тук значителен дял финансиране се предвижда да дойде от частния сектор (включително инвестиции в натура на стойност 0,7 млрд. лв.). Проектът се очаква да получи финансиране както по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, така и по линия на Модернизационния фонд[1]. Това може би е проектът, получил най-голям обществен отзвук, тъй като чрез него се цели изграждане на централи на газ чрез публичен търг, които ще заместят мощности за производство на енергия от въглища.
Третият голям енергиен проект, който обаче е с най-голямо ЕС финансиране, е „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ (или т.нар. саниране на жилищни сгради). Той е на обща стойност 1,4 млрд. лв., от които 1,2 млрд. лв. европейско финансиране и цели подобряване енергийните характеристики на националния жилищен сграден фонд, спестяване на първична енергия за обновените жилищни сгради и достигане на клас на енергопотребление минимум „B“ след прилагане на енергоспестяващи мерки при жилищни сгради. Досегашният опит показва, че доста общини предпочитат проектите за саниране на жилищата, тъй като имат ясен и видим резултат и дават възможност за извършване на дейности извън стандартния обхват на общинските бюджети.
За съжаление планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите на енергийната политика. Описаните в плана реформи в областта на енергийната политика са много далече от дефиницията за структурни реформи, тъй като им липсват ясни цели и резултати, времеви хоризонт, индикатори за измерване на постигнатото и не дават възможност да се оцени връзката им с проектите[2]. Това е недостатък, от който страдат и обявените реформи в други сектори, но в енергетиката е особено видим. Дали представеното в плана е достатъчно за Европейската комисия предстои да разберем, но от гледна точка на националната политика и интереси има още какво да се желае.
[1] https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/climate-change/reform-eu-ets/#
[2] Вж. Национален план за възстановяване и устойчивост, стр. 26.