Алтернативен държавен бюджет 2014, представен от Института за пазарна икономика

Вече повече от 10 години Институтът за пазарна икономика представя Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци. Целта ни е да покажем, че е възможна алтернативна фискална политика, която залага на реформи и растеж, а не просто на преразпределяне и харчене на публичен ресурс. Алтернативният бюджет за 2014 г. се фокусира върху децентрализация и развитието на регионите, реформи в здравеопазването и пенсионното дело, по-малка и по-ефективна администрация. Предложената алтернатива на държавния бюджет изоставя дефицитното харчене и трупането на нови дългове, като залага балансиран бюджет.

Фискалната политика е изправена пред сериозни икономически и политически рискове. Икономиката на страната продължава да стагнира и макар очакванията за 2014 г. да са за по-висок растеж на европейската и съответно българската икономики, бюджетът трябва да е подготвен и за евентуален негативен сценарий. Политическите рискове пред страната изглеждат още по-сериозни. Наблюдава се притеснителна устойчивост в появата на дефицит в изборни години – на практика след провеждане на парламентарни избори сме принудени да започнем отново консолидация на бюджета и намаляване на дефицитите (примери – 2009 и 2013 г.). Политическата нестабилност в страната е допълнителен негативен фактор, като фискалната политика следва да отчита вероятността от предсрочни избори.

Алтернативният бюджет на ИПИ задава фискална рамка, която е в много по-голяма степен устойчива на евентуални икономически и политически шокове в страната. Докато правителственият план предвижда дефицити поне до 2016 г., тоест най-малко 8 поредни години на бюджетен дефицит (2009-2016 г.), алтернативата на ИПИ отрича пристрастяването към дефицитното харчене и разписва балансиран бюджет още за 2014 г. В допълнение се премахват или намаляват някои данъци, което не се е случвало на родния данъкоплатец от 2008 г. насам.

Акценти от Алтернативен бюджет 2014:

• Данъчни промени – премахване на данък „дивидент” (сега 5%), премахване на данък „лихва” (сега 10%), 10% данък върху ЕТ (сега 15%), премахване на други неефективни данъци (например върху наследствата), ограничаване на данъчните преференции (облекчения за земеделци, ваучери за храна, преференциално ДДС за туризма), постепенно покачване на акциза върху цигари, което да започне от 2014 г. с цел избягване на шоково покачване следващите години (увеличение на минималния акциз от 148 на 154 лв. на 1000 цигари). Общият ефект от предложните данъчни промени е положителен, тоест води до повече приходи в рамките на 100 млн. лв.;
• Реално свиване на текущите разходи (за заплати и текуща издръжка) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – засяга всички административни звена, като единствено разходите за образование остават непроменени за сметка на по-сериозни оптимизации в силовите ведомства и съкращаване на структури. Общият ефект от предложените съкращения е над 1 млрд. лв. по-малко разходи;
• Ограничаване на субсидиите от бюджета – премахване на националните доплащания за земеделските производители, в т.ч. тютюнопроизводители (заложени 264 млн. лв.) и образуване на фонд за приоритетно проектно финансиране за животновъдство и зеленчукопроизводство (в рамките на 50 млн. лв.); ограничаване на субсидиите за закъсали държавни компании. Общият ефект от промените е около 334 млн. лв. по-малко разходи;

• Фискална децентрализация вместо „фонд” за развитие на регионите – прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините. Сумата отново е около 500 млн. лв., колкото са заложени за регионите и в държавния бюджет. По този начин, вместо с политическо решение на министрите, ресурсът се насочва естествено спрямо икономическата активност в съответната община и обложените доходи. Преотстъпените средства могат да се предвидят само за капиталови разходи (или покриване на стари дългове), а не за текущи харчове на администрацията;
• Пенсионна реформа – продължаване на покачването на възрастта за пенсиониране (което ще спести разход за пенсии от 46 млн. лв.) и пренасочване на 2 проценти пункта от пенсионната вноска към частен фонд така, както беше планирано преди повече от десет години;
• Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд. Една такава стъпка ще върне донякъде доверието в системата, давайки стимули на работещите да се осигуряват и позволявайки на частната инициатива да предостави много по-добра услуга.

Предложените промени следват логиката на изчистване на данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизиране на разходите на администрацията, свиване на субсидиите за закъсали държавни предприятия, по-добро управление на държавната собственост и приватизация, засилване на капиталовия стълб на пенсионната система и разбиване на монопола на НЗОК, както и реални средства за развитие на регионите чрез прехвърляне на данъчни правомощия и увеличаване на стимулите на местните власти за създаване на по-добра среда за бизнес и заетост.

Алтернативен бюджет 2014 осигурява устойчиви публични финанси и балансиран бюджет, ефективни държавни харчове и средства за инвестиции в регионите, повече избор за данъкоплатците в осигурителните системи и като цяло една фискална политика, отчитаща икономическите и политически рискове в страната.

Презентацията  на алтернативния бюджет е достъпна на страницата на ИПИ – www.ime.bg