Икономическата статистика за първите три месеца показва добър старт на годината

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

След като неотдавна стана ясно, че миналата година българската икономика е забавила растежа си до 3,1% (което беше в долния край на прогнозите), то първото тримесечие на тази година дава добри поводи за оптимизъм. Всички данни до момента – за данъчните приходи, строителството, промишлеността, външната търговия и туризма – са показателни за силен старт на 2019 г. По-конкретно, публикуваните статистики показват следното:

1/ вътрешното търсене в началото на годината най-вероятно се е засилило, ако се съди от сериозното повишение на приходите от ДДС. След слабото представяне през януари през февруари и март приходите от ДДС нарастват сериозно, като за първите 3 месеца са с  380 млн. лева или 15% повече спрямо година по-рано. Любопитното е, че основната част от увеличението се дължи на ДДС от сделки в страната, макар и приходите от ДДС върху вноса също да расте.

Приходи от ДДС през първите тримесечия на 2018 и 2019 година, млн. лв.

2/ бюджетните данни за засилване на вътрешното търсене са в унисон с положителните новини от туризма, строителството и промишлеността. Така например, въпреки опасенията на представители на туристическия бранш за спад на туристите тази година, до март данните показват ръст на чуждестранните посетители (отнасящ се и конкретно до посетителите с цел туризъм), който варира от 2% на годишна база през януари до 6% през февруари и март. Леглоденонощията и приходите на местата за настаняване също растат, макар и скромно – първите с под 1% през януари и февруари на годишна база, а вторите с по около 2% през първите два месеца. Разбира се, гаранции за летния сезон няма, но към момента данните в никакъв случай не показват срив на туризма.

3/ строителството също продължава да следва възходящата тенденция от последните 2-3 години от гледна точка на започнатото строителство, разрешителните за строеж и строителната продукция. При всички видове сгради има ръст на започналото строителство (измерено чрез разгъната застроена площ) с около 1/3 на годишна база през първото тримесечие. При разрешителните за строеж също има сериозно увеличение на разгънатата застроена площ на жилищни и административни сгради. При административните сгради този ръст е над двоен спрямо година по-рано, но все пак трябва да се има предвид, че тези данни са силно волатилни заради относително малкия брой такъв тип сгради.

Започнато строителство и издадени разрешителни през първото тримесечие на 2019 г.

Източник: НСИ

При строителната продукция също има ръст, с 1,3% и 9,2% съответно през януари и февруари.

4/ Промишлеността също расте януари и февруари, съответно с 2,6% и 6,6% спрямо същия период на миналата година. Това покачване е в унисон с данните за износа на стоки януари-февруари, които също показват по-слаб ръст януари (3,8%)  и доста по-силен февруари (18,9%). Добрата новина е, че в началото на 2019 г. не само износът към ЕС, но и този към трети страни, който миналата година се сви значително, расте с добри темпове в стойностно изражение.

Разбира се, кой знае какви категорични изводи не могат да се правят на база на два или три месеца, но като цяло данните до момента с нищо не показват, че тенденцията на забавяне от средата на миналата година е продължила в началото на 2019 година. Да не говорим за рязък негативен обрат и свиване на икономиката – напротив, по-скоро може да се заключи, че след относително слаб месец януари, икономиката е набрала сила през февруари и март, благодарение на търсене както от вътрешния пазар, така и от външните такива. Все пак най-ранната оценка за ръста на БВП през първото тримесечие ще бъде публикувана на 15 май и тогава ще видим доколко наблюденията до момента ще бъдат в унисон с данните за съвкупното производство.

По-горе разгледаните данни са в подкрепа на публикуваната по-рано тази седмица пролетна прогноза на ЕК за икономиките на ЕС, в която се залага очакване за ускоряване на растежа на българската икономика до 3,3% през 2019 г. Предвид данните до момента за първите три месеца, този растеж за цялата година изглежда напълно постижим. Все пак, несигурната външна среда остава основен риск пред растежа на само на България, но и на другите страни в ЕС.