Професионалното образование и реалностите в икономиката

Автор: Зорница Славова, Институт за пазарна икономика 

През последните години усилено се заговори за нуждата от повишаването на качеството на професионалното образование. В същото време друг важен въпрос, този за количеството, а именно кой какво и колко учи, сякаш остава встрани от общественото внимание.
 

Къде и какви са разликите може да се види чрез сравнение на данните за професионалното образование[i], от една страна, и заетостта на придобилите професионална квалификация по икономически дейности[ii], от друга. 

Най-голяма е разликата в хотелиерството и ресторантьорството. Докато 16,3% от план-приема е за специалности в тази икономическа дейност, заетите с придобита професионална квалификация (ППК) в тази дейност в икономиката са 6,1%.

Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника (както при техническите специалности, например). В допълнение, от данните се забелязва, че тези специалности са често срещани в общообразователните училища, където има единични паралелки за професионална подготовка. Тези наблюдения подсказват, че училищата (в съответствие със системата за финансирането им) се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса.

Повече от заетите към момента ученици се обучават и в сферата на селското стопанство и информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Тези два сектора, обаче, показват противоположни тенденции на развитие. Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо. При ИКТ специалистите, от друга страна, приложението на придобитото след пет години образование вероятно ще е по-високо заради продължаващото разширяване на  сектора в икономиката, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти. Друг е въпросът дали все по-търсените специалисти в ИТ сектора са и ще са с професионално образование, или по-скоро основният недостиг (в сегашно и бъдещо време) е по линия на ИТ инженерите и другите специалисти с висше образование. С други думи, увеличаващите се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора.
 

Недостиг на обучавани ученици според план-приема и данните за заетостта пък има в сферите на преработващата промишленост, транспорта и строителството, където са заети значителна част от придобилите професионална квалификация. Причина за това може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията или строителството, или като шофьори. Друга част от заетите в тези икономически дейности пък вероятно са завършили специалности, които към момента вече са закрити. Специално преработващата промишленост има толкова много клонове и различни специфики, че е трудно да се създават паралелки за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретната работа.
 

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, което включва и така нужните меки умения, и по-конкретно обучение в работна среда. Така например силно специфичните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост. От друга страна по-силното застъпване на дуалното обучение също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. 
 

[i] Данни на МОН - Държавен план-прием за учебната 2016-2017 година в държавните и общинските професионални гимназии, професионални училища и в паралелките за придобиване на професионална квалификация в основни, прогимназиални и средни общообразователни и специални училища
 

[ii] Данни на НСИ - 1) Годишни данни за заетостта и безработицата 2016 г., заети с придобита професионална квалификация по икономически дейности и 2) Наети лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и области 2016 г.
 

[iii] Наименованията на икономическите дейности в графиката са опростени с цел по-разбираемо визуално представяне. Селско стопанство е „Селско, горско и рибно стопанство”, а Информация и творчески продукти  е „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. В обхвата на изследването попадат икономическите дейности, в които са заети основната част от заетите с придобита професионална квалификация – близо 60% от средните специалисти. Това са „Селско, горско и рибно стопанство”, „Преработваща промишленост”, „Строителство”,  „Транспорт, складиране и пощи”, „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. В допълнение, от значение е и възможността за отнасянето на различните професии и специалности към тези икономически дейности.