Бюджет 2013: приходите – по-малко, разходите – преизпълнени

Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

За какво им беше на управляващите да актуализират бюджета толкова рано през 2013 г., като в крайна сметка пак не го изпълниха?

Този въпрос неизбежно се появява при разглеждането на данните за изпълнението на бюджета за 2013 година. Да започнем от приходите. Първоначалната цел беше в републиканския бюджет да постъпят 16,6 млрд. лв. данъчни приходи. Актуализираната програма предвижда малко над 16 млрд. лв., а в края на годината са събрани 15,6 млрд. лв., което е 463 млн. лв. по-малко в сравнение с ревизирания бюджет. Най-голямо влияние оказват 288 млн. лв. по-малко приходи от ДДС и 132 млн. лв. по-малко от данъка върху доходите на физическите лица. Същевременно неданъчните приходи „изненадват” приятно – 151 млн. лв. повече от актуализирания план и близо 500 млн. лв. повече в сравнение с първоначалния бюджет за 2013 година. Тук най-голям принос имат държавните такси, глобите и приходите от собственост. При получените помощи също се наблюдава 60 млн. лв. преизпълнение в сравнение и с двата бюджета.

Колкото и да е интересно, че се планират приходи, които не се изпълняват, разходната част е далеч по-любопитна. Първоначалният бюджет предвиждаше разходи от малко под 8,2 млрд. лв., актуализираният – близо 8,5 млрд. лв., а реализираните разходи в края на годината са 7,8 млрд. лв. Това е 645 млн. лв. по-малко от ревизирания план и 359 млн. лв. по-малко от първоначалния бюджет. Тогава възниква въпросът – необходима ли беше актуализация на бюджета в този ѝ вид. Въпреки че актуализираният бюджет не предвиждаше промяна в трансферите от републиканския бюджет, в края на годината те са с над 190 млн. лв. повече. Най-големият печеливш от това са общините, които получават над 300 млн. лв. повече от планираните. Не трябва да се забравя, че в мотивите, с които беше приета актуализацията нямаше и дума за повече разходи за общините. Т.е. ако беше спазена актуализацията, разликата между приходите и помощите, от една страна, и разходите и трансферите от републиканския бюджет, от друга, щеше да е положителна, а не както сега – дефицит от близо 189 млн. лв.

Може би за капак на всичко това са харчовете на Резерва за непредвидени и неотложни разходи, където бяха включени и всички допълнителни разходи от актуализацията на Бюджет 2013. В отчета към края на декември на Министерството на финансите в тази графа е оставено празно място и няма информация какво е похарчено.

Въпросителните по консолидираната фискална програма са още повече. Въпреки че актуализацията предвиждаше единствено социални мерки като увеличаване на средствата за ваучери за храна, политики за хората с увреждания и т.н., както и разплащане на стари задължения, консолидираните разходи разказват друга история[1]:

• 216 млн. лв. повече за заплати;
• 107 млн. лв. повече за субсидии;
• 420 млн. лв. повече за социално осигуряване и грижи, от които 300 млн. лв. повече за здравно осигуряване;
• 1,29 млрд. лв. по-малко капиталови разходи.

Всичко това навежда на няколко заключения:

• Неизпълнението на приходите през втората половина на миналата година неминуемо налага актуализиране на бюджетната рамка. Въпреки това ранната ревизия на бюджета в комплект със слабата кадрова политика в Агенция „Митници” водят до неизпълнение дори на ревизираните приходни показатели.
• Изпълнението на разходите по републиканския бюджет е дори по-ниско от първоначално заложеното в бюджета за 2013. Това, от една страна, показва известна гъвкавост – по-ниските приходи се компенсират с по-ниски разходи. От друга страна, повдига въпроса – необходимо ли беше актуализирането на бюджета да включва увеличение на разходите?
• По-високите разходи при републиканските трансфери навеждат на мисълта за непредвидимост на разходната политика или откровено прикриване на намерения за допълнителни харчове.
• Липсата на отчет за разходите от Резерва за непредвидени и неотложни разходи е крайно обезпокоително, предвид че предвидените допълнителни разходи в актуализирания бюджет  бяха предвидени именно в тези сметка.
• Неоправданият ръст на разходите по редица пера на консолидирано ниво, придружен с огромно неизпълнение на инвестиционните разходи, поражда редица притеснения. Излиза, че се планират прекалено високи инвестиционни разходи, които не се изпълняват, което позволява увеличението на други разходи без това да повлияе негативно на бюджетното салдо. С други думи планирани инвестиционни разходи се използват за текущи нужди.

[1] Съпоставени към първоначалния бюджет 2013 г.