Здравеопазването в областите: ресурси, резултати, ефекти
Изследването е част от проекта „Регионални профили: показатели за развитие“[1]
|Пълният текст на изследването е достъпен ТУК|
Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми.
Настоящият анализ стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“. Прегледът на редица други данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва тази база и очертава някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година.
Проследяването на случващото се на местно ниво откроява различията и спецификите на здравеопазването във всяка една българска област. Последните сравними данни на областно ниво са за 2020 г.
Ресурси
- Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се променя значително през последните години. Във всяка област има поне една многопрофилна болница, като най-голям е броят им в столицата, а най-малък – в област Видин. В три области няма нито една специализирана болница.
- Броят на болничните легла се увеличава значително през последното десетилетие в почти цялата страната. С най-голяма леглова база спрямо населението и огромен превес над другите области е Плевен.
- Данните показват изключително голямо намаление на броя на лекарите (както общопрактикуващи, така и специалисти) през последното десетилетие. Разликите между различните области също са големи. Най-много са лекарите в Плевен, а най-малко – в Кърджали. Различните специалисти са разпределени неравномерно в страната в зависимост от обективни фактори.
Резултати
- Данните за преминалите за лечение болни показват големи разлики между областите в страната. Забелязва се зависимост между относителния брой на лекуваните и делът на градското население.
- Освен повишената заболеваемост от COVID-19, се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни. В областите с по-висока гъстота на населението заболеваемостта от COVID-19 е значително по-широка.
Ефекти
- Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст във всички области. Спрямо броя на населението най-висока е смъртността в областите Видин и Монтана.
- През 2020 година COVID-19 за първи път става част от международната класификация на болестите и до края на годината се превръща в една от основните причини за смърт в България. Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в област Благоевград.
- Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за годините от периода 2018 – 2020 г. в сравнение с предходния период 2017 – 2019 г. в резултат най-вече на COVID-19 пандемията.
Пандемията от COVID-19 води след себе си много промени. Събитие от подобен мащаб, което да влияе толкова значимо върху основни здравни показатели и показатели за качество и продължителност на живота, рядко се наблюдава в историята на човечеството. То поставя под натиск почти всички социални системи и изисква бърза трансформация на доставчиците на здравни, образователни и социални услуги. Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването.
|
За повече информация: Весела Добринова, 02/952 62 66, vessela@ime.bg Зорница Славова, 02/952 62 66, zornitsa@ime.bg Петя Георгиева, 02/952 62 66, petya@ime.bg |
Страница на ИПИ: www.ime.bg Страница на „Регионални профили“: https://www.regionalprofiles.bg/bg/ |
[1] Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Най-новото издание ще бъде представено на 07 декември 2021 г. Следете www.regionalprofiles.bg за повече информация.