През 2024 г. ИПИ фокусира усилията си в наблюдение и анализ на дейността на независимия регулатор - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с убеждението, че общественият дебат и информираното гражданско участие ще насърчат и подкрепят неговата прозрачност и отчетност.
На 28 ноември се проведе конференцията „Конкуренция, пазар, инвестиции: ролята на КЗК“, в рамките на която бяха представени резултатите от работата и се проведе публична дискусия за ефектите от решенията на КЗК за свободата на пазара, инвестиционната среда и икономическия растеж.
Важно е да се направи анализ и да се каже функционира ли всичко нормално на пазара у нас, отбеляза главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов и добави, че твърде много усилия се влагат в оценка и анализ на политики, създавани от изпълнителната власт и Народното събрание, но не и например за дейността на органа, който следи за функционирането на конкуренцията на пазара у нас.
България като по-бедна страна в ЕС, като цяло по-евтина страна - доходите, разходите за труд, покупателната сила са по-ниски и логично макроикономистите казват "цените у нас са по-ниски". В сравнение със средното за ЕС, ценовото равнище у нас е около 58-59 процента, посочи Богданов. Цените на храните са около 88 процента по-ниски от средното за ЕС, но погледнем ли например цените на млечните продукти и яйцата, виждаме, че средното ниво в България е 27 процента по-високо от средното за ЕС и си казваме - значи всички други храни все пак са по-евтини, но някои продукти са по-скъпи, даде пример Богданов.
Според данните, посочени в анализа, в периода 2019-2023 г. по ЗЗК Комисията има 570 решения, най-много са за забрана на нелоялна конкуренция - 255, следвани от контрол върху концентрацията между предприятия - 183, застъпничество за конкуренцията - 59, злоупотреба с монополно или господстващо положение - 21 и други. Наблюдава се противоречие между КЗК и ВАС по различни случаи и дела, като има случаи, които остават извън полезрението на КЗК.
Анализът на ИПИ сочи, че има разлика на пазара за обществени поръчки в България и този в страните от ЕС. У нас една трета от всички обществени поръчки са с един участник, според данни за 2022 г. Това са 34 процента от поръчките, като това число не е добър атестат на качеството на това дали има пазар у нас, или няма. Колкото по-голям е делът на поръчките с един участник, толкова по-големи съмнения има в това, че няма истинска конкуренция, че има някакъв проблем - дали в достъп, регулация, или други бариери пред участниците.
Данните, представени от ИПИ, показват още, че директното възлагане на поръчки у нас е на много високо ниво - една четвърт се случват чрез пряко договаряне.
От ИПИ са разгледали и участието на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) като възложител на обществени поръчки. АПИ е един от най-големите възложители на поръчки на стойност между 470 млн. лева и 6,7 млрд. лева годишно в последните три години, отбеляза Георгиева. Според данните структурата на обжалваните поръчки на АПИ се различава от тази на всички останали и над 67 процента от тях се обжалват.
Пълната информация за инициативата на ИПИ „Наблюдение на дейностите по защита на свободната конкуренция на КЗК“ ще откриете на тази страница.