Млада гвардия

Приключи ежегодната лятна стажантската програма на БТПП. В нея взеха участие тринадесет ученика от Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ) и Националната търговско-банкова гимназия (НТБГ).

През тази година, в условията на COVID-19, стажът се проведе чрез дистанционна форма и направа на есе. Темите, по които работиха учениците от двете гимназии бяха:

• БТПП – 125 години надежден партньор и източник на информация за предприемачите
• БТПП и еволюцията на предприемачеството в България
• Ролята на търговските палати в развитието на международното сътрудничество

В изданието на Инфобизнес от 13-08-2020 представихме първите пет есета на Габриела Стоянова от НФСГ, Христина Василева  - НФСГ, Силвана Кирилова - НФСГ, Светослав Димитров - НФСГ, и Даяна Кирова - НФСГ.

Днес публикуваме следващите четири есета на Гергана Видева - НФСГ, Александра Димова - НТБГ, Александър Александров  - НТБГ и Георги Василев - НТБГ.

 Българската търговско-промишлена палата желае на бъдещите дванадесетокласници успешно завършване и бъдеща професионална реализация!

Гергана Видева - НФСГ
БТПП и еволюцията на предприемачеството в България

Една от константите в моя живот винаги е било твърдението, че да си предприемач, е същински талант, съчетан с творчески подход, личностни и комуникативни умения. Музиката, танцовото изкуство, литературата, актьорското майсторство, както и всички други видове изкуства се отъждествяват с умението да си предприемач. „Защо“ бихте попитали? Всяко едно изкуство изисква усет, инвестиция на време, способност за поемане на риск и извършване на експерименти с различни нововъведения, иновативност, харизматичност и редица други качества, работещи в абсолютна симбиоза. Тези качества са присъщи също толкова много и на предприемачеството.

В този ред на мисли всичко изглежда на пръв поглед просто и елементарно, но идва един съществен момент- всеки може да бъде предприемач, но не всеки и успешен такъв. Един човек може даа притежава завършено висше образование в сферата на икономиката и бизнеса, може да има редица отличия и награди, но ако пламъкът в сърцето го няма, нищо на света не може да компенсира за неговата липса. Особено в последните години това твърдение придобива все повече и повече положителни гласове на своя страна, защото търговията, както и всичко останало, върви по своя път напред към еволюцията и модернизацията, което пък от своя страна изисква откриването, разработването и прилагането на нови методи на подход към хората от сферата на търговията. Обаче в такава конкурентна среда като предприемачеството не всеки има желанието или просто не успява да разчупи консервативната закостеняла обвивка на миналото, за да даде път на настоящето. За това дело се изисква смелост, дързост и желание за усъвършенстване и промяна.Точно тук се крие и ключовият момент, както и обяснението на въпроса „Защо не всеки може да бъде успешен предприемач?“.

Хората са казали „винаги е по-лесно само на думи“. Именно в този ред на мисли поради тази причина,за да докажа колко тънко всъщност е умението да си предприемач, ще изложа историята на един бележит българин, оставил ярка следа по пътя на развитието на предприемачеството в България, а именно – Иван Грозев.

Името Иван Грозев свързваме с първия председател на Софийската търговско-индустриална камара (днес Българска Търговско-промишлена палата). Той е един български строителен предприемач, родом от Карлово, както и един от най-близките помощници на Васил Левски и участник в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Времето, през което Грозев започва своята дейност, е непосредствено преди Освобождението на България от османско владичество, което автоматично ни отвежда на мисълта за трудностите и изпитанията, с които е бил осеян пътят на този скромен човек, носещ силния горящ пламък на предприемаческия дух. Иван Грозев е един от първите кметове на град София след Освобождението. Тази отговорна позиция поставя пред карловския предприемач тежката задача да възстанови столицата, връщайки предишния й блясък. Със замах Грозев превръща София в град с европейски облик, изгражда паметника на Васил Левски и участва в създаването на средно търговско училище в София.

През деветнадесети век и началото на двадесети век железниците са символът на модернизацията и на прогреса. Те заемат централна позиция в строителната и модернизационна политика на българските правителства. Иван Грозев има огромен принос в построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел през 1885 година, като това негово дело издига България едно стъпало нагоре. Макар и да бил хулен от едни, Иван Грозев смело покорявал връх след връх, целейки се все по-нависоко и по-нависоко. Благодарение на него българската столица е удостоена с честта на 25 октомври 1887 г.  да чуе първия локомотив, прекосил готовата отсечка от румелийската граница през Вакарел до София.

Ако трябва да дам точна дефиниция на понятието „предприемач“, бих използвала името Иван Грозев. Фактът, че той „твори“ и се бори за просперитета на България в едни от може би най-тежките и трудни времена за страната, му прави чест и достойнство.

Но в крайна сметка колкото и страници да изпиша, цялата тази информация остава в океана на миналото, отнесена далеч от сегашния 21. век. Както римският император и философ Марк Аврелий е казал: „Човек не притежава по-дълъг живот от този, който губи сега. Тоест, до едно и също се свеждат и дългият, и краткият живот. И то е до сегашния момент.“. В този ред на мисли какво разбират хората в България днес, когато чуят думата „предприемачество“? Може би единствените мисли, които нахлуват в съзнанието им, се отнасят само до печалбата, риска и успешното продаване на стоки и услуги? Трябва да се вземе предвид, че отговорите на тези въпроси са силно повлияни от факта, че страната ни е преминала през условията на преход от централно-планова към пазарна икономика. От проучвания на изследователи, направени след началото на прехода, става ясно, че по-голямата част от предприемачите и хората, притежаващи частен бизнес, определят като основен мотив за упражняването на своята дейност желанието за получаване на високи финансови резултати. С течение на времето този мотив е изместен от желанието за независимост, за самостоятелно поемане на отговорност и упражняване на контрол върху дейността, както и от развитието и осъществяването собствените идеи в различни области на бизнеса.

И все пак, въпреки изключително логичните и рационални отговори на българските предприемачи на тези въпроси, лично аз мисля, че в нашата страна съществува едно голямо недоразбиране по повод какво е предприемачеството, какви са задълженията на предприемача и всъщност каква като цяло е неговата роля в обществения живот.

Повечето наши съграждани, практикуващи това „изкуство“, се стремят най вече към по-висок финансов резултат в края на счетоводната година. Обаче до това ли се свежда всичко? До цифрите, вписани в една табличка? Да, парите са двигателят на настоящето и човек винаги трябва да е подсигурен и спокоен за своя живот, но според мен целта на един истински предприемач не се дефинира само с думата „печалба“ или „изгода“. Тези хора - предприемачите, трябва да повлияват на хората, трябва да събуждат дълбоко съзнанието на потребителя, да оказват влияние върху неговия живот и най-важното - да дават някакъв вид стойност на потребителите, за да могат да спечелят тяхното доверие и признание, а не просто да ги „преметнат“ с цел изкарването на едни „лесни къси пари“. Според мен това е и главният детайл, който убягва на българското предприемачество. Сънародниците ни трудно успяват да пробият черупката на миналото и да прекрачат прага на новото. Често забелязвано от мен явление е прилагането на вече така силно остарели методи на подход към клиенти, на реклама, на позициониране и въобще на моделиране на комуникационната политика. Светът се върти с бясна скорост и няма време за изчакване на така наречения и клиширан „перфектен момент“. Хората трябва да предприемат действия, да бъдат иновативни, да работят умно и ефективно и да са готови да отворят обятията си за нововъведенията в предприемачеството, защото в противен случай слънцето на бъдещето за тях ще залезе с доста екпедитивен темп към дълбините на забравата.

За щастие, новото поколение хора притежават един доста по-обширен и мащабен поглед върху цялата обстановка както в България, така и в света, и то благодарение на така експедитивно развиващите се технологии. Хилядите източници на информация, които притежаваме в днешно време, са едно огромно богатство, стига човек да знае как да ги използва. С един клик на мишката върху нас може да се излее един порой от информация, която ние да попием и по този начин да дадем живот на дървото на усъвършенстването и развитието. Според мен младите хора наистина ще имат голям принос в ускоряването на темпа на еволюцията на предприемачеството в България, защото ще успеят да внедрят новите подходи и иновации в бизнеса. Смея да твърдя това, защото в моя приятелски кръг познавам много хора, които макар и на крехката възраст от шестнадесет или седемнадесет години, работят върху собствените си бизнес идеи, развиват се личностно, помагат на хората около себе си, като им предават някакъв вид стойност. И най-важното – правят всичко това не защото обществото го изисква, а само и единствено водени от своите собствени мечти, желания и цели. За мен тези действия наистина могат да се дефинират като смели и достойни, а както казах малко по-нагоре – смелостта е най-присъщото качество на един истински и успешен предприемач.

В заключение мога да споделя, че лично аз винаги съм била човек на промяната, човек на усъвършенстването и на стремежа към по-доброто. Сърцето ми се изпълва с топлина и душата ми разцъфва, когато по пътя си срещна мотивирани, усмихнати и въодушевени за бъдещето хора, които не се страхуват да яхнат вълните на живота и да излязат извън зоната си на комфорт. Тези хора са двигателят на еволюцията във всяка една област и за щастие в днешно време забелявам все повече талантливи млади предприемачи, които успешно прилагат нови методики и се откъсват от оковите на догмите, останали от времето на прехода. Обаче тези хора, макар и силни духом, имат нужда от подкрепа както всяко едно живо същество. Точно затова съществува и Българската търговско-промишлена палата – да подкрепя истинските предприемачи, да ги обединява около общата цел – еволюцията на предприемачеството в България, и да им вдъхва кураж и сила като една силна институция, преживяла дори най-тежките времена за България.

Александра Димова - НТБГ
БТПП и еволюцията на предприемачеството в България

Какво е да си предприемач в България? Нека се опитаме да направим профил на едно такова лице. В линията на времето самата дума преприемач първо е използвана от французите за човек, който промотира и управлява театъра, следователно някой креативен и решителен.

Трябва си и доста смелост, която за щастие не липсва на българските представители в бизнеса. Средностатистически страх от провал усещат само 25.1% от населението, което е сравнително ниско, на фона на средно 33.0%. за всички общества, насочени към ефективност.^[1]

Добре, някой смел , или пък смела? Жените на високи постове допринасят за еластичността на пазара, поради склонността на двата пола да виждат света около себе си съществено различно. Как се справят дамите в България? Засега броят на жени на лидерска позиция е незадоволителен. Министерството на икономиката работи по въпроса, една от основните мерки на плана за действие  "Предприемачество 2020 - България" е „разработване на стратегия за насърчаване на женското предприемачество, подкрепа за мрежа от жени предприемачи“ като част от област на действие №3 - "Укрепване на предприемаческата култура в Европа за растежа на едно ново поколение от предприемачи“. За насърчаването на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес активно се грижи и „Съветът на жените в бизнеса в България”. Всяка година от 2014 насам, сдружението провежда  лидерска академия с цел информираност и висш професионализъм. Броят на успели предприемачи расте, но сравнително бавно и в ограничен брой сфери.

Способността на повечето представители на предприемачеството в България да запазват своя бизнес във времето и да го утвърждават е неоспорима.

За това се грижи Българската търговско-промишлена палата. Като цели да създава по-благоприятна среда за българското предприемачество, за да осигури неговото устойчиво и независимо развитие , като оптимизира съществуващите форми на гъвкава заетост и стимулира квалификацията и преквалификацията .

 За да се задържиш гъвкавостта е важно качество , но като държава, която не се класира високо в икономическите статистики, не е достатъчно да стоим на едно място . Българският предприемач освен  гъвкав, трябва да е и иновативен , за да напредваме. Този белег притежават малка група от съвременните български предприемачи. Малка, но пък изявена и заразителна^[2].

Най-голям прогрес страната прави по индикаторите за иновации и умения за стартиране на бизнес. Увеличават се и сферите на предприемачество, които са интересни за българите. С навлизането на новите технологии се разкрива един съвършено нов пазар на услуги, който предприемаческия нюх бързо намира. В комбинация от една от най-бързите интернет мрежи и високо ниво на техническа грамотност в последните години България се превръща в една от предпочитаните дестинации за програмни услуги в Източна Европа^[3]. Във високотехнологичния свят, в който живеем, тази посока е доста благоприятна за българския бизнес.  Палатата също стимулира развитието в областта на технологиите, чрез анализи на работните пространства за интеграция на колаборативни роботи или т.нар. коботи (роботизирани рамене, които наподобяват устройството и движенията на човешката ръка), за да извършват фини, повтарящи се или понякога опасни манипулации вместо работниците. Групата от иноватори се уголемява от млади представители, които скоро ще бъдат основна работна сила на държавата.

В тази посока БТПП планира да наложи  мерки, насочени към младите предприемачи, с които да приложат иновативните си идеи успешно в бизнеса. Преди да настъпят промени в бизнеса, първо трябва да настъпят такива в образованието. Едно от решенията, взети от палатата, е да разширят възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на обучението. Срещата с предприемачеството става във все по-ранна възраст, по формата на учебни модули. Като ученичка в Националната търговско-банкова гимназия смятам, че комуникацията с хора от бизнеса дава представи за динамиките на пазара и повече сигурност, че имаме реален шанс да успеем , както и възможност за тренировки „на сухо“ преди да се гмурнем сред акулите в бранша.

Младите хора с добро образование се стремят да се реализират по възможно най-добрия начин. Често най-логичния ход ни се струва емиграцията.

 Всеки амбициозен ученик е поощряван да запише висше образование в чужбина, „за да има бъдеще“. През последните години, обаче, отбелязваме сериозен напредък в тази насока. Вижданията на хората започват да се променят, появява се чувство за отговорност към бъдещето на държавата и желание да сме част от движещата сила към позитивна промяна. Чувствително расте броят на българите, които се завръщат в родината - около 4 пъти за периода 2012 - 2018 г. - показват статистически данни. Що се отнася за бъдещите зрелостници след бурните промени през 2020 г. не само в икономиката на държавата, но и в целия свят, картината за бъдещето ни се промени из основи. Дали заради многото време за размисъл , осигурено ни от вече до болка познатия вирус, или заради несигурността в стабилността на другите държави, за българите все по-удачен е вариантът да си стоят в родината. Това дава надежда, че моментния икономически трус може да се окаже перспектива за подем на държавата.

След като имаме силен екип от опитни бизнесмени и бизнесдами, образовани младежи и киборги е време да помислим за средата, в която те ще работят. Обсъдихме тяхното работно място, но извън него съществува една също толкова важна среда, околната среда. Имаме огромна отговорност към природата, която търпеливо изчаква да се погрижим за нея, но как? Отговорът е развитие на кръговата икономика и ангажираността на предприемачеството към качеството на околната среда. Преведено на български това значи оптимизирано използване на ресурсите и увеличаване на повторната им употреба , ограничаване зависимостта от ресурси и намаляване на количеството на отпадъци, редуциране използването на пластмасови изделия за еднократна употреба. Българските потребителите се преориентират в търсенето си и все по-популярни стават зелените марки с внимателно отношение към природата.

В еволюцията си предприемачеството е достигнало до една стабилна основа, в бъдеще предстои да надграждаме и да го правим креативно, смело и с желание. „Когато знаеш и разбираш, не се страхуваш от нищо и никого“ - Million dollar round table (Кръглата маса на милионерите).

Александър Александров  НТБГ
БТПП –125 години надежден партньор и източник на информация за предприемачите

Всички знаем, че ако имаш собствен бизнес в нашата страна, си поставен на пиедестал в очите на хората, особено ако той е известен и успешен. Днес в България предприемачеството е мечтана дейност за много подрастващи – възможността да развият промишлена или търговска дейност в сектор по техен избор. Тези мечти в днешно време са постижими в голяма степен благодарение на 125-те години работа, които Българската търговско-промишлена палата е вложила в развитието на работодателите и бизнеса в страната. Създадена през 1895 година, асоциацията е първото подобно обединение на работодатели след Освобождението, учредена с цел защита и подкрепа на интересите на членовете си. Също така допринася за укрепване на международното икономическо сътрудничество. Но за да разберем как се е превърнала във всичко това, е много важно да разгледаме историята на БТПП.

Чрез изследване на промените, настъпили в икономическия, политическия  и социалния сектор на държавата ни, можем да видим до каква степен Палатата е изпълнила своята първоначална цел. Чрез тях имаме възможността да си обясним защо БТПП работи по този начин днес, както и да видим евентуалното ѝ бъдещо развитие.

Първите търговски камари, част от БТПП (Тогава известна под името Търговско-индустриална камара), в страната ни се появят през 1895г. след  приемането и влизането в сила на Закона за търговско-индустриалните камари. Те се намират в градовете София, Варна, Пловдив и Русе. Нуждата от подобни институции е наложена от необходимостта на българското стопанство да се разраства и развива. За сравнение, в  Ню Йорк първата камара се появява през 1768г. или 127 години преди тази в България. Самите организации са създадени по делото на местни търговци и промишленици, с цел общо сътрудничество и защита пред Държавата. Всъщност, това е и едно от първите изпитания за новосъздадените обединения, тъй като първоначално исканията им не са зачитани и някои камари са частично закрити през 1899г. Постепенно управляващите и бизнеса изглаждат различията си и днес си сътрудничат при приемането на нормативи, закони, мерки и др.

Още от ранните си години БТПП е партньор номер едно за всички предприемачи. За по-опитните от тях се създават информационни бюра към регионалните камари, където се издава т.нар. “Търговски бюлетин”. Това е първият по рода си информационен канал, предназначен да доставя полезни новини, анализи и коментари за предстоящи промени в законодателен аспект. По този начин предприемачите - членове, чрез фирмите си, могат да бъдат информирани за нещата, които пряко ги засягат.

За бъдещите предприемачи от Софийската камара създават първата професионална търговска гимназия, а по-късно  камари от други градове също сформират подобни учебни заведения. През 1913г. в Софийската търговска гимназия е открита тържествено първата учебна година, с помощта на учители, университетски преподаватели, общественици и предприемачи. Бюджетът, помещението, учебните програми и всички останали допълнителни разходи са изцяло покривани от Софийската камара. През 1943г. гимназията се разделя да две отделения  – девическо и мъжко. За наследник на девическата гимназия се счита Националната търговско-банкова гимназия, която до ден днешен обучава възпитаниците си по-най високите стандарти и ги подготвя за влизане в  света на реалния бизнес.

По-напред в историята се създават фондова и стокова борса в София и по този начин се задава ефективен финансов инструментариум за предприемачите. Също така е преработен Законът за търговско-индустриалните камари, който вече предвижда правото да участват в създаването на всички закони, касаещи търговския живот в страната. През 1943 г. всички камари са обединени и национализирани във Върховна стопанска камара. Същата бива закрита пет години по-късно и дейността ѝ не остава наследена в рамките 4 години, когато се създава Българска търговска палата, по-късно преименувана на Българска търговско-промишлена палата. През 1977г. се издават вестник “Икономически новини от България” и списание “Българска външна търговия” от Палатата, въпреки занижения процент на предприемаческа дейност на територията на страната. След 1989г., при поредица политически революции в страната ни, БТПП е изправена пред огромна реформа, включваща създаването на регионални палати като отделни юридически лица и присъединяването в организации за международно икономическо сътрудничество.

С навлизането на новите технологии, се разкриват и нови възможности организацията да осъществява права и обратна връзка с бизнеса. Още в зората на Интернет БТПП го разпознава като добро средство за разпространение на икономически новини. През  1998г. се създава и интернет страница на Палатата, където освен актуална информация за стопанските събития в страната,  се публикува класацията “ТОП 100” на водещите предприятия у нас по различни икономически и финансови показатели. Листата показва предприемаческата активност и стимулира българския бизнес.

В днешно време БТПП е неправителствена организация с доброволно членство. Една от целите ѝ е гарантиране на стабилността на държавно ниво за местни предприятия. Пример за тяхната инициатива е пакетът от мерки, който представят пред правителството с цел понижаване на ефекта на кризата, породена от COVID-19. Част от мерките включват въвеждане на нов вид платен годишен отпуск, опрощаване на наеми по време на карантина, данъчни облекчения и други.

Интересни цели на Палата са обучението на компетентен персонал чрез осъществяване на стажове в страната и чужбина, подтикване на фирмите да дигитализират възможно най-много аспекти от работата си и други. Тези цели се осъществяват чрез проекти, финансирани от европейски програми - “СКИЛС +”, “ДИВЕТ”, “SCOPE” и много други.

В бъдещ план организацията  поставя редица задачи за родните предприемачи. Стреми се към стабилно развитие на българската икономика, отстраняване на проблема с миграцията, с цел запазване на работната сила в България и повишаване на конкурентоспособността. Всичко това съответно ще доведе до развитие на предприемачеството, толкова важен аспект в стопанството на всяка съвременна държава. За да го постигне  до 2023 година,  Палатата ще работи усилено в няколко посоки. Една от тях е макроикономическата стабилност. В това направление ще се цели запазването на валутния борд до влизане в Еврозоната, поддържане нивото на данъчните ставки (включително за пропорционални данъци) и създаването на електронно правителство за по-лесна кореспонденция между държава, гражданин и бизнес.

Освен всички промени на законодателно ниво, в които Палатата смята да се включи, един от приоритетите е развитието на електронните канали за информация на институцията. Чрез подобряване качеството на информация през социалните мрежи, ще може да се разпространи до много бъдещи предприемачи, особено сред младите. Това ще допринесе за набиране на трафик на съществуващи платформи за информация в интернет като “ИНФОБИЗНЕС”.

Историята е показател за това, колко надежден партньор и източник на информация е Българската търговско-промишлена палата. През тези 125 години на автономно развитие, организацията успява да промени условията за предприемаческо развитие на територията на страната към по-добро, като се превръща в достоверен информационен източник. Организирайки проекти и семинари, Палатата гради бъдещето на бизнеса в настоящето. С нетърпение очакваме накъде ще ни поведат следващите 125 от екипа на сдружението, защото сме сигурни, че крайната дестинация ще си струва.

Георги Василев, НТБГ
Ролята на търговските палати в развитието на международното сътрудничество

21-ви век е време на революционни промени и прилив на постоянен поток от информация, с която трябва да бъдеш запознат, за да бъдеш активна част от развитието на обществото. Глобализацията се развива с пълна сила и връзките на международно ниво са ключов фактор за успеха на едно предприятие с перспектива за развитие. Навършват се 125 години от основаването на Българската търговско-промишлена палата като устойчив и надежден партньор и източник на достоверна информация за предприемачите на национално и международно ниво. Но какво точно представлява тя? БТПП е неправителствена организация, обединяваща цели като защита на стопанските интереси на членовете ѝ на база доброволчество в името на коректни взаимотношения в бизнес средите.

С началото на новото десетилетие, всеки от нас си дава равносметка за това, какво сме постигнали индивидуално, като нация и като жители на нашата планета. Комуникацията и активното взаимодеиствие с други държави води до успешна търговия и връзка между двете страни. Днес се изправяме пред глобална заплаха срещу всичко дотук познато за нас – коронавирус, застрашаваща близките ни, самите нас и живота, който сме живели. Кара ни да се замислим какво бихме направили по-ефикасно и успешно в бъдеще за да предотвратим подобен глобален икономически спад. Резултатът е налице – взаимодеиствие, взаимодеиствие с други държави, между институциите, както и между самите нас като хора. Интеркултурен мост свързващ икономическия свят на международно ниво, виждаме в лицето на БТПП.

Част от инициативите, които БТПП предприема са предоставяне на информация за възможности за корпоративна социална отговорност. Чрез тях търговци имат възможност да подпомогнат различни каузи в сферата на изкуството, здравеопазването, икономиката и други. Такъв вид помощ е жизненоважна за изграждането на стабилна мрежа за бъдещи общи проекти. Дава се възможност за свободен избор и разнообразие от възможности към които можеш да се присъединиш, за да изразиш съпричастност. Пример за такава инициатива е подпомагането на провинция Дзянен в Китай в борбата с огнището на пневмонията, причинена от новия коронавирус (2019-nCoV). Фирми, които имат възможност да осигурят необходимите медицински материали, не само ще помогнат на потърпевшите, но и ще създадат ценен международен контакт.

„Международните отношения са основани на взаимност.“ – тези реплики оставиха дълбока следа в представите ми за икономиката и бизнеса на глобално ниво. Сплотяване на търговския колектив чрез взаимност, можем да наблюдаваме в организираните интернационални семинари и бизнес панаири от БТПП. Те са фокусирани върху представяне на иновации в редица области и установяване на търговски отношения между участниците. Текущ семинар се провежда с цел обучение на тема МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ, където предприемачите, браншовите организации и регионалните палати, могат да научат повече за българското и европейското законодателство, областта на маркетинга, външната търговия и други. Те са чудесна възможност, за развитието на нивото на търговеца и обмяна на ценен опит от професионалисти.

Измененията на климата водят до застрашаване на инфраструктурата и цялостния начин на живот. Ограничаването на увеличението на средната световна температура под 2 ° С е жизненоважно за стабилизирането и устойчивостта на човечеството според Парижкото споразумение. БТПП се включва към инициативата на Международната търговска камара /МТК/ за отговорност на бизнеса към климатичните промени. Основна мярка, предприета от неправителствената организация е работа с публични и частни субекти в подкрепа на ефективни решения в областта на климата като част от трансформираща промяна, която е в полза на хората и планетата, както и да подкрепя глобалната цел за постигане на нулеви емисии до 2050 г..

Освен подпомагане на бизнеса в България, БТПП води успешна борба със сивия сектор, като на своя пресконференция предлага решения и примери на държави от Европейския съюз, които водят подобна борба.  Размерът на сивия сектор е ключов в измерването на това, до колко ефикасна е една икономика. Индентифицирана е отлична практика в лице на съседна Румъния, там e cъздaдeн peгиcтъp c нeлoялни paбoтoдaтeли и тъpceщитe paбoтa мoгaт дa пpoвepявaт иcтopиятa нa фиpмaтa, зa ĸoятo иcĸaт дa paбoтят, или че в Πopтyгaлия e пpиeтa нapeдбa, c ĸoятo ce пpeдocтaвя възмoжнocт paбoтниĸът дa пoлyчaвa oбeзщeтeниe зa бeзpaбoтицa в чacтичeн paзмep, aĸo paбoти нa нeпълeн paбoтeн дeн.

БТПП е не просто огледало на модерния търговец, то е коректив на успешния предприемач. Снабдява с умения и предлага възможности, които те изграждат в бизнес звеното. Предприетите инициативи и изготвени проекти допринасят за все по-успешното представяне на българския предприемач пред лицето на световния бизнес. "Да се съберем заедно е начало. Да останем заедно е прогрес. Да работим заедно е успех.” - Хенри Форд, създател на Ford Motor Co.