Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Бързото възстановяване на регионалните икономики след периода на локдауните и високата несигурност е подкрепен и от повишаване на равнищата нa чуждестранни инвестиции в 265-те общини на страната. В настоящия текст разглеждаме разпределението на чуждестранните инвестиции с натрупване към края на годината за 2022[1] г. Важно е да се отбележи, че тези данни представят пълния обем на чуждите инвестиции с натрупване към края на годината, а не само инвестиционните потоци през конкретната година.
Към края на 2022 г. общата стойност на натрупаните чуждестранни инвестиции в страната достига 29,4 милиарда евро, или с приблизително 1,3 милиарда повече в сравнение с предходната година. Възстановяването след ковид-кризата и бързият икономически растеж след нея носят със себе си нарастване, сравнимо с това от предкризинсния период.
Очаквано, предвид размера и развитието на местната икономика, почти половината – 14,9 милиарда евро до края на 2022 г. – от чуждестранните инвестиции са реализирани в Столична община. Заради доминиращата роля на услугите в столичната икономика делът на инвестициите в индустрията е относително малък, а основен магнит на чужди капитали през последните години са отрасли като информационно-комуникационните технологии, аутсорсингът и търговията. На второ място по размер на чуждестранните инвестиции се нарежда Бургас с 1,8 милиарда евро, Пловдив с 1,4 милиарда евро, а индустриалният център Девня със 787 милиона евро вече догонва Варна, която достига 836 милиона евро. Сред общините с най-голямо присъствие на чуждестранни капитали са логистичният лидер Елин Пелин с 490 млн. евро и енергийният център Гълъбово с 429 милиона евро.
Прави впечатление и обстоятелството, че сред водещите общини се нареждат и относително малки по население, но със силна индустрия – например община Севлиево привлича 325 милиона евро, Божурище – 310 милиона евро, Ботевград – 288 милиона евро. В 28 общини натрупаният обем на ПЧИ е бил над 100 милиона евро, като техният брой се е удвоил в рамките на година, спрямо 14 през 2021 г. В 161 общини ПЧИ са или близо до нула, данните са конфиденциални, или изобщо няма такива. Важно е да отбележим, че в групата със „скрити“ данни влизат общини, които със сигурност биха се наредили на челните места на класацията – например тези в Средногорието– но тъй като в тях доминира един голям инвеститор данните не подлежат на публикуване.
Разпределението на чуждестранните инвестиции на човек от населението дава представа за относителната роля на чуждите капитали в местните икономики. Традиционен лидер по този показател е Девня със 110 хиляди евро средно на човек, следвана от Гълъбово с 40 хиляди евро на човек от населението. В топ 5 вече се нареждат и общини от периферията на София, като в Божурище стойността на реализираните инвестиции достига 33 хиляди евро на човек, в Елин Пелин –21 хиляди евро, а 16 хиляди са те в Каварна. Сред областните центрове единствено София (11,7 хиляди евро/човек) и Бургас (9,2 хиляди евро/човек) се класират в челната десетка. На картата се оформят и големи територии, в които чуждестранни инвестиции практически липсват – големи части от Северна България, особено край река Дунав, по границата със Сърбия, както и в планинските райони.
[1] Статистическото изследване за преките чуждестранни инвестиции на НСИ е годишно, изчерпателно и обхваща нефинансовите предприятия, които имат регистрирано чуждестранно участие в капитала на предприятието от 10 до 100% с дълготраен интерес и влияние на чуждестранния инвеститор в управлението му. С годишния статистически формуляр се осигурява информация за обема на чуждестранните преки инвестиции към 31.12. на отчетната година.