Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
И през 2022 г. възстановяването на регионалните пазари на труда е неравномерно, като в над 2/3 от общините броят на наетите остава под рекордните нива от 2019 г. Най-сериозни забавяния се виждат в общините с фокус на локалната икономика в туризма и в тези с най-значителни демографски проблеми, докато индустриалните региони най-бързо успяват да създават нови работни места.
По последни данни за 2022 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение общо в страната достига 2,27 милиона души – видимо увеличение спрямо „дъното“ на пазара на труда от 2020 г., когато броят им беше спаднал до 2,2 милиона, но все още далеч от рекорда от 2019 г., когато наетите бяха 2,32 милиона души.
Най-голям е броят им в столицата – 768 хиляди души, следвана от Пловдив със 143 хиляди души и Варна със 124 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, спрямо 82 година по-рано а тези с под 2000 – 135, или половината от всички. Очаквано предвид голямото им население, всички общини в челните двадесет са областни центрове.
Относителният дял на наетите е белег за активността и динамичността на местните пазари на труда[1]. Отнесен към населението на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), най-голям е делът на наетите в малки индустриални общини – Девня (94%), Сопот (88%), Челопеч (84%), като високите дялове отразяват обстоятелството, че тези общини привличат много работна сила от съседни общини. Челната петица се допълва от енергийния център Раднево (74%) и столицата (70%). В цели 100 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както относително ниска икономическа активност и слаби местни пазари на труда, така и влиянието на близки силни икономически центрове. Само преди година обаче броят им е бил 131, което ясно насочва към отърсване от ефекта на ковид пандемията и ограниченията.
Тъй като възстановяването на пазара на труда изглежда приключило, поне във водещите общински икономики, си струва да сравним и наетите с броя им през 2019 г. – рекордна за пазара на труда на много места. В 178 общини обаче има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-5,1 хиляди работещи), Несебър (-3,3 хиляди работещи), Казанлък (-3 хиляди работещи), Бургас (-2,5 хиляди работещи). По всичко личи, че спадовете са свързани най-вече с неспособността на туристическия бранш да възстанови заетостта си до предкризисните нива. В относителен план най-много наети губят малки общини като Никола Козлево (-33%), Георги Дамяново (-31%), Копривщица и Ивайловград (-24%), като при много от тях причините за това са най-вече демографски, в резултат на бързия спад на населението в трудоспособна възраст.
Немалък брой общини обаче са успели да създадат нови работни места и да надхвърлят заетостта си отпреди кризата, като в Марица броят на работещите е нараснал с 1,7 хиляди души, в Родопи – с 1,5 хиляди души, в Божурище – над 900 души. И тук най-големите ръстове са в относително малки общини, сред тях Ковачевци (64%) и Ново село (53%). Налице са няколко клъстера от общини с ръст на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в пандемичните години бяха по-слаби, а търсенето на труд далеч надминава предлагането, което означава, че тенденцията към разширяване на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.
[1] Трябва да се има предвид, че делът на наетите по трудово и служебно правоотношение не отговаря на коефициента на заетост, тъй като в броя на наетите се включва и ежедневната трудова миграция, тъй като източникът им са отчетите на фирмите и организациите към статистическия институт.